Кадрови подбор и професионално развитие

Смятам, че професионалното развитие следва да бъде предвидимо и да гарантира израстване в йерахията на най-подготвените. Това неизбежно предполага преценка, която се прави от хора. Станах част от съдебната система, когато повишаването в длъжност се основаваше на преценката на ръководството на по-горния съд. Израстването в длъжност не бе право, а форма на признание. Като правило се следваше стажът, а изключенията, поне доколкото ми е известно от наблюдението върху софийските съдилища, касаеха отличаващи се с достиженията си колеги.

Последва период на неубедителна кадрова политика, който логично доведе до намеса на законодателя. Властта на административния ръководител на съда бе заменена с утвърдено право на магистрата, повдигащо въпроса как да бъде осигурено упражняването му. Споделям тезата, че конкурсното начало е единственото средство за съвместяване на общественозначимата цел – израстване на най-подготвените и личния интерес на магистрата. Бяха експериментирани различни варианти за неговото приложение – от писмен и устен изпит (2004 г.) през атестация и „събеседване“, реализирано на практика като устен изпит до актуалния модел – анализ на резултатите от последното атестиране и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровото им (на кандидата) дело и преценката на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидатите професионални качества. Намирам за правилна посоката на развитие – от оценка, основана на моментно представяне към изследване и анализ на реално доказани умения и качества в процеса на правораздаване.

Конкурсни процедури

Съществен обаче се явява въпросът кой оценява. Прави впечатление, че, освен във формата, във времето законът предписва различни подходи за определяне персоналния състав на конкурсната комисия досежно квотата от действащи съдии – между всички съдии, определени непосредствено от ВСС по формални критерии, до номинация на оценяващите от общите събрания на всички апелативни съдилища за длъжност съдия в окръжен съд и избор чрез жребий между всички съдии съответно от Върховния касационен съд при отчитане на конкурсната материя за длъжностите съдия в апелативен съд и съдия във Върховния касационен съд и от Върховния административен съд за длъжностите съдия в административен или Върховен административен съд. Законът не очертава критериите за номинация на членовете на комисията от апелативните съдилища, поради което и застъпвам теза, че изборът може и следва да бъде съсредоточен измежду разпознатите на това ниво авторитети. Застъпвам теза, че авторитетът на избиращия е в състояние да допринесе за легитимимация избора. Не съм наясно с практиката по подбор на номинираните от апелативните съдилища, но смятам, че делегирано доверие на разпознати авторитети е реална гаранция за убедителен последващ подбор.

Не така обаче стои въпросът при върховните съдилища. По начало несъмнено качеството член на върховен съд предполага безупречна репутация на професионалист. Съдиите в тези съдилища са призвани да утвърждават смисъла на правото по начин, задължителен за всички. Смятам обаче, че кадровият подбор, доколкото предпоставя оценка на персонални качества, изисква специфични умения, които не следват пряко от професионалната квалификация. Повишаването в длъжност по необходимост предпоставя изграждане на допълнителни умения, ангажиращо оценяващите да идентифицират потенциал у оценявания. Жребият препятства всякаква преценка и доколкото предполага случаен избор възлагането му на пленумите на върховните съдилища може да бъде обяснено единствено със снетото доверие, че кадровият орган е в състояние да гарантира процеса. Смятам обаче, че случайността в тази процедура препятства убедителния избор.

Обяснимо е очакването, че пряко ангажирани с избора съдии ще преценят най-добре като възниква въпросът на каква основа го правят. Предизвикателство пред  нас е да разпознаем по-добрия и да го признаем. Ангажимент в тази насока произтича от дължимата адекватна самооценка и професионална чест. При все, че авторитетът сам по себе си е реална гаранция за правилния избор (гласуваното доверие ангажира избиращия, а допусната грешка рефлектира и върху авторитета) мисля си, че тази концепция се нуждае от обективна основа. Затова и освен въпросът кой избира – независимо дали в качеството си на член на конкурсна комисия или на общото събрание (каквито идеи се лансират), намирам за ключов въпросът на какво се опира изборът. С оглед неизбежната субективна преценка, приемам за необходимо изборът да се осъществява въз основа на идентифицираните конкретни постижения. Смятам, че това може и следва да стане чрез утвърждаване на подход на обективна обратна връзка – констатирани конкретни достижения и то не чрез абстрактно формулирани качества, а описване на конкретни, обективирани в практиката действия на кандидата. Намирам този подход за наложителен и при изготвяне на атестациите като идеята ще бъде доразвита в частта „Атестиране“.  

Споделям тезата, че кариерното израстване не е единствен формален израз на признание за професионално отношение към работата. Такъв е и рангът. Затова смятам, че съдия, удовлетворяващ всички изисквания да правораздава в по-горен съд, но предпочел да упражнява тази дейност в по-нископоставен в йерархията съд, следва да се ползва от подобаващо признание. Приемам размера на възнаграждението като материален израз на това признание. Затова смятам, че съдии, доказали се в практиката при съпоставими критерии следва да получават и съпоставимо възнаграждение. Разликата може да бъде принципно оправдана единствено от допълнителната отговорност, произтичаща от правораздавателната функция в по-горен съд.  Приветствам начинанието на този състав на СК на ВСС да се ангажира с промяна в подхода за определяне размера на възнаграждението. Споделям и нагласата, извършените проучвания и предложени варианти са добра основа за дебат, който предполага пълноценното участие на всички заинтересовани съдии. Отговорност на ВСС е да вземе крайното решение, но това следва да стане след идентифициране на всички силни и слаби страни на всички идентифицирани като възможни подходи. 

Избор на председател на съд  

Трайно проблемна тема за кадровия орган при различните му персонални състави се явява и изборът на административни ръководители. Смятам за определящи в тази насока безупречната репутация и лидерските качества. Според мен тези качества са измерими и са относими за всеки административен ръководител, включително председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Именно защото прокуратурата и следствието са централизирани структури, личните качества на главния прокурор са безусловната гаранция за индивидуалната им независимост.

Лидерските качества са особено значими за председателя на съд. СК на ВСС дължи да ги разпознае. Несъмнено индикация в тази насока е мнението на общото събрание, но не намирам основание СК на ВСС да абдикира от ангажимента си да обоснове избора си с идентифицирани конкретни качества у предложения включително и когато предложението изхожда от общото събрание. При актуалния подход – административният ръководител да се избира от СК на ВСС, дискрецията на кадровия орган се явява необходима гаранция, че избраният не е удобният за мнозинството, а е действително най-подходящия кандидат. Основание за възлагане на ръководна длъжност е притежаването на необходимите за целта качества, което именно кадровият орган дължи да гарантира.

Когато не зачете дадено предложение обаче, кадровият орган дължи да посочи конкретно установени обстоятелства, обуславящи несъответствие на припознатия от мнозинството авторитет с изискуемите качества за заемане на длъжността. Отдадено предпочитание на друг кандидат ангажира кадровия орган да аргументира избора си посочи непосредствено установените качества, извлечени от обективно проверими факти и обстоятелства. Упражняването на дискреция само по себе си не е аргумент.   

При утвърждаване на ефективно съдийско самоуправление смятам за наложително преосмислянето и на подхода за избор на административен ръководител и съответно обема на неговите функции.