Система за измерване на натовареността
Считам за загуба на време изчакване на резултатите от проверка на СИНС. Наложително е предприемане на незабавни действия за проверка функционалността на наличните деловодни системи и преценка способността им да отчитане вложеното време за всяко действие в процеса на администриране на отделното дело и съвместяване функциите за случайно разпределение на делата. Чух, че АСУД позволява такава функционалност.
Дължа да разясня идеята си за рестартиране на системата за измерване на натовареността.
Разработената понастоящем методика не позволява възможност за ефективно управление на потока от делата като същевременно допълнително ангажира значителен персонален ресурс. Системата дава информация колко е бил натоварен съдията и отразява очакването, че ще вложи определено време като ще приключи делото в рамките на три години.
Считам, че методология, основана на абстрактно формулирани стойности и предпоставяща корекция на тежестта на делото при хипотетично заложени параметри без да държи сметка за реално извършеното – прекратено дело след извършване на времеемки процесуални действия не е в състояние да отрази действителната минала натовареност. СИНС не отчита всички действия, ангажирали вниманието на съдията, поради което извън вниманието й остават обективно възможни, но изискващи време процесуални действия. При наличието на реална възможност за отчитането им предположението, че това се компенсира при различни дела е необосновано. Още повече, че при системата за случайно разпределение също толкова вероятно е струпване на дела с по-висока сложност. Лишеното от тежест дело след третата година на образуването му напрактика изкривява реалната картина на натовареността. Тежестта, отнесена към делото създава проблем и за идентифициране на свършената работа от различни съдии.
Подходът да бъде определена тежестта на различните съдебни производства с оглед необходимото време да бъде решено всяко дело е единствено възможният, Смятам обаче, че ефективното управление на потока от дела, на която нужда тази система дължи да откликне, изисква представа за непосредствения ангажимент на отделния съдия. Това налага яснота за предстоящите съществени процесуални действия по всички дела, изискващи неговото внимание към един и същ момент. .Прогнозата за натовареност е безусловно необходима за планиране на дейността. Това именно е безусловно необходимата гаранция за съдията, че необходимото време за непосредствено предстоящото процесуално действие е осигурено. Информацията позволява ясна картина кога е разумно да се очаква, че съдията ще приключи с това дело. Иначе казано, прогнозата за времевата тежест отразява момента, когато е разумно да се очаква, че съдията ще може да приключи всички дела, очакващи неговото внимание, доколкото обективно е невъзможно това да стане едновременно.
Убеден съм, че остойностяване на времевата тежест на съществените процесуални действия по типово определени дела ще доведе до отчитане непосредствения ангажимент на съдията с оглед предстоящото действие по всички възложени му дела.
При отчитане реалната натовареност в рамките на централизирана деловодна система, коефициентите остават безпредметни. Меродавно е реално влаганото време като обичайно е отделеното време, съответстващо а възможността системата да регистрира събития в реално време обезсмисля нуждата от индексиране на делото. Погледът върху еднотипни производства в различни съдилища позволява и възможност за съотнасяне на данните. На тази основа времевата тежест на отделното съществено процесуално действие не изисква човешка намеса. Такава е необходима за анализ ефективността на дейността.
Така обобщената информация от централизираната деловодна система позволява оптимизиране на рутинни дейности.
Съвместяването на деловодната система с функции за случайно разпределение на делата гарантира равномерната натовареност, а реалната картина за ангажимента на съдията, отразяваща необходимото време за разрешаване на конкретно стоящите на вниманието му въпроси, осигурява и възможност за насочване на новопостъпващите дела към състави, разполагащи с ресурс да ги разгледат.
Прогнозираното като необходимо време за съответното процесуално действие по типово определени дела позволява своевременно идентифициране на затруднения при управление потока от дела както непосредствено от съдията, така и от ангажираните с управлението на процесите в системата. Адекватната подкрепа в подходящия момент е в състояние да предотврати затлачване на състава.
Единната система, основана на отчитане на реално извършените действия позволява съобразяване реалната натовареност при промяна на съдията-докладчик било при замяна на титуляра на състава, било при заместването му.
Разграничението на времево оценените отделни процесуални действия в рамките на типово обособени дела позволява и анализ ефикасността на процедурите с произтичащата от това реална възможност за идентификация на проблемите.
Системата за натовареността и оценката крайно отдалечи Българския Съд от работа с правото. Явяваща се един единствено технически проблем /ако и в система от проблеми/, е насочена срещу правната дейност, която се очаква от Съдът на РБ, на три съдебни инстанции, пряко по КРБ; и да фокусира, продължавани от тук усилия, за вменяването й на показател, за правосъдие, стандарт; е меко казано, напълно двусмислено и порочно. Параметрите, бройки дела; оставено в сила решение; ликвидират дължимата защита, нацяло. В това число, антидатиращите свойства и други подпомагащи фактори, са фактори за направа на оценка – нямащо нищо общо с дължимата изискуема работа на един съд. Укриването пък на горните проблеми чрез елиминирането и отстраняването на адвокатурата от пълния свободен поглед и възможност да черпи познания на една интернет страница от всички общо дела в държавата; е окончателен удар върху каква да е съдийска юридическа работа – редом върху защитата, необходима от всеки един адвокат – отново на основание правилата за натовареност; защото, възпрепятствайки адвоката да внася материята, необходима за натовареността, от там, за оценката на съдията по делото; това отнема същата тази оценка и за съдията. С други думи, проблемът за правосъдието се оказва един и само един – чисто технически проблем. За жалост; или за срам. В целя ред, може да се приветстват правилата на Председателя на СГС, които най-легално поставят ред с два реда, почти в повечето до тук, порочни полета: и адвокати /явно и прокурори/, да се редят на партер, на гише, за ръкописно входиране на сезиращи и допълнителни документи; като с това, според моето неангажиращо мнение, се слага ред в три направления – изгонването на членове на адвокатски органи от канцелариите на съдиите, също така – на прокурорски органи; изравняването и фактически и на практика, на адвокати и прокурори – в съда; и същевременно – тяхната свобода, едновременно, независимостта на съда, се гарантира – адекватно, чисто технически /пряко на природата – и на проблема, също технически/. Ако цялата тази система не се отмени, което следва, при всичко до тук; трябва да се проведе пълен достъп до всички дела за адвокатите по интернет, за да смогват, да гонят оценките на съдиите по делата, и други изисквания; също така, да се водят дела в делата, за установяване точно датата на входирането на една искова молба, обвинителен акт, и други документи, от значение за десезирането по тях. И – редица други…
В извод от правилата общо и къде – на проблема: Правилата за натовареност както за оценката са пригодени за компютър и неговата математика; а правото е за човека, и съдиите са хора. Докато това е така, има нужда от съвсем други правила – за ред в логиката между хората, които упражняват правото в тази държава, а не за компютърен ред и програмирането му за пригодност – и то към дадена компютърна програма.
Законът ни не е по такава логика, а – по другата, за човека.
Уважаема колега Пепеланова, аз лично не виждам разлика между Вашата представа за проблема и моята. Действащата понастоящем СИНС, чийто потенциал се изчерпва с разработване на мерило, което да отразява колко се очаква да бъде натоварен даден съдия в рамките на годината и да го сравни с другите съдии. Системата почива на предположение за тежестта на делото при осреднен показател за необходимото време за част от принципно възможните процесуални действия. Моята идея е СИНС да отчита актуалното натоварване при принципно различен подход – необходимото време за осъществяване на процесуалните действия по всяко от делата, очакващи вниманието на съдията. Вярвам, че предложената от мен методология освен обективна представа за актуалното натоварване ще осигури възможност за своевременно управление на делопотока по начин, гарантиращ възможност съдията да отдаде нужното внимание на всяко едно от възложените му дела. Прилаганата понастоящем методология пряко ангажира в една или друга степен съдията и съдебната администрация да обслужват самата СИНС, което само по себе си разходва време и усилия. Предлаганата от мен система не изисква никакво участие в процеса на събиране и обработка на информацията, което само по себе си освобождава ресурс.
Само погледнете от следния ъгъл. Идва едно дело в един съд. Съдията знае, че делото е закъсняла искова молба. Въпреки това, не слага нужния, очакван край. Защото ако все пак гледа това дело, ще получи по-висок коефициент. Накрая отказва и да признае разноските, както и всички обективно и субективно съединени искове. Следва да благодарим, че поне не са осъдени – след всичко това, толкова хора. Като имайте предвид, че и това се очаква да се случи. Не стига че делото е погасено, но и да осъдят цял град – примерно. Нали това следва да очаква един адвокат щом като не се прекратява погасена искова молба. В целия ред, ИМ беше прекарана /нов вид контрабанда/ през друг, некомпетентен съд – и то, и той, води дело там, цял месец. ВСС призна антидатирането на дадената молба. Заради всичко това, цял адвокатски съвет стана на крак срещу нашата страна – само и само да се гледа това дело. Прави се процес /цял Лайпцигски процес/ – НЧД, на един от адвокатите. Принудителна медицинска мярка – пред АС! Случаят е действителен, не е някакъв сериал. Заради всичко това, ей този адвокат, днес е вероятно вторият в света – с мярка по акта Магнитски. Вярвайте, струва си съдиите да се замислят. И ако Вашия метод предпазва съдиите от същия тероризъм, съгласна съм. Докато системата обаче остане така както е, съдиите подлежат на изнудване от всякакви адвокатски групи и органи – с което следва да се борим – и адвокати, и съдии. Въпросът зная, че има и обратна страна. Едно дело, явно основателно и компетентно внесено, се прекратява. Очевидно, че дали един съдия ще си върши или не работата, не зависи от настоящата централизирана система, нито от нейния ремонт. А сякаш повече, трябва да се замислим по въпроса между редовете тук, както и защо след като гръмна бомбата в Сарафово, съдиите се почувстваха виновни за въстанието си, и се разотидоха – и защо ги подкрепиха само 2 души адвокати, в цялата страна. И колко съдии се страхуват и от колко души или адвокатски съвети. Моля Ви да не публикувате настоящото, но да го имате предвид. И да намерите сериозни хора между съдии и адвокати, и тези въпроси да се решат в нужната мяра и правда съгласно цялата истина. И да се даде точна съответна гласност на въпросите.