Дисциплинарна отговорност

Смятам, че тази форма на въздействие следва да бъде концептуално утвърдена като крайно средство.

Споделям управленския подход, основан на принципа – казвам, показвам, наказвам. Евентуално констатирани слабости в процеса на правораздаване предполагат изчерпване на средствата за споменатата вече неформална оценка и институционална подкрепа за преодоляването им от самия магистрат в разумен срок. Неспособността магистратът да разпознае собствения си принос към констатирано необосновано забавяне в производството при адекватно дадена му обратна връзка, предоставена подкрепа и въпреки обективно съществуващата възможност за отстраняване на причината за забавяне, ангажира административния ръководител на съответния орган да пристъпи към предписаните от закона форми на въздействие.

Невъзможността за преодоляване на проблема и с предоставените на административния ръководител средства за корективно въздействие предпоставя своевременно ангажиране дисциплинарната власт на кадровия орган – съответната колегия при ВСС.

Същевременно и с оглед превантивен ефект и в контекста на индивидуалната независимост считам за наложително отнапред да бъдат очертани хипотези на недопустимо поведение, ангажиращо намесата на кадровия орган.

Намирам нормативно утвърдената конфиденциалност на дисциплинарното производство за гаранция както за обективност на проверката за способността у магистрата да съблюдава високия стандарт на професионално отношение към работата си, така и за поддържане професионалния му престиж в рамките на тази проверка. Именно защото авторитетът на правосъдието непосредствено зависи от този на непосредствено овластените да правораздават, огласяването на производството обективно е в състояние да породи недоверие у страните, разчитащи на ангажирания в производството магистрат. Както е имал повод да посочи и КСЕС конфиденциалността при констатирани слабости в дейността на магистрата е необходима за поддържане авторитета на правосъдието.

При тези съображения намирам за необходимо да се преосмисли практиката за публично огласяване на образувано дисциплинарно производство. При положение, че кадровият орган не вижда пречка магистратът, срещу когото е открито производството да продължава да осъществява функциите си, разгласяване на образувано срещу него дисциплинарно производство може да бъде оправдано с конкретни по-висши интереси. В този смисъл предприето действие в резултат на публично огласен проблем е и форма на отчетност. Извън тази хипотеза обаче не виждам причина за оповестяване на образуваните дисциплинарни производства срещу конкретни магистрати.

По аналогични съображения би следвало да се прецени доколко разкриване самоличността на санкционирания магистрат във всички случаи е обществено оправдано. Адекватното корективно въздействие спрямо магистрата се изчерпва с ангажиране на предписаната в закона отговорност. Провокираният обществен интерес, довел до огласяване и на образуваното дисциплинарно производство срещу конкретен магистрат налага да бъде огласено и взетото решение включително и когато в рамките на производството не се докаже твърдяното основание. Извън тази хипотеза не намирам разумна причина за непредвиденото в закона обществено порицание.

Смятам за наложително обаче безусловното огласяване на констатирано нарушение и определеното за него наказание. Тази общодостъпна информация освен, че осигурява характерната и за дисциплинарната отговорност превантивна функция, позволява и утвърждаване на последователна и предвидима дисциплинарна практика – при аналогични предпоставки да бъдат предприемани еднакви мерки.

Споделям тезата, че етиката е регулативен механизъм, безусловно необходим за обезпечаване изискването за високи нравствени качества, обезпечаващи доверието в съдебната власт. Кодификацията на желаното поведение е обективно непостижима. От тази гледна точка магистратът се нуждае от реално средство за подкрепа в хипотези, поставящи го в колебание за очакваното поведение. Доколкото ми е известно такъв подход е утвърден в Германия и Испания. Смятам за наложителна страничната оценка на емоционално необвързан с конкретната ситуация, но професионално ангажиран страничен наблюдател.

Приемам тази функция за присъща на етичните комисии, действащи на ниво орган, в който магистратът осъществява функцията си. Намирам етичната комисия и за съществен елемент от механизма на самоуправление.Предвид ограничения понастоящем обхват на дейност необходима е намеса от страна на ВСС за структуриране на процедура, годна както да оползотвори потенциала на този съвещателен по своя характер орган включително като средство за индивидуална подкрепа при преценка на дължимото поведение от страна на магистрата. Същевременно намирам за удачно даденото при тези условия разрешение на конкретния проблем да бъде споделено и разпространено.

Понеже етиката не се опира на учредена власт, а на общоутвърдено разбиране за приемливо или желано поведение, считам за удачно при оценка на конкретно действие или бездействие на свой член ВСС или на член на ИВСС, да се допита до редовите магистрати. При все, че единствено ВСС е овластен да вземе окончателното решение, събраното мнение е гаранция за утвърждаване на стандарта за високи професионални качества, на който следва да бъде подчинен както редовият магистрат, така и членовете на ВСС и ИВСС.

← Назад
Конкурси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *