Организация на работния процес

Смятам за наложителен функционален анализ на дейността по администриране на делата с цел оптимизиране на този процес. Остойностяването на отделните процесуални действия от гледна точка на вложеното в тях време позволява реална представа за ресурса, който може да бъде освободен при реорганизация на дейността по администриране на делата.

Намирам за крайно наложително да бъдат утвърдени конкретни мерки за преодоляване на свръхнатовареността като смятам, че част от тях могат да бъдат и организационни. В тази насока предлагам:

  1. Освобождаване на съдията от несвързани с правораздавателната му компетентност ангажименти по движението на делата. При условията на свръхнатовареност незначителната тежест от времева гледна точка на действията по администриране на отделно дело изземва значителен ресурс на съдията. Възлагайки на съдебната администрация ръководство на процедурите по ефективна размяна на книжа, освобождава време, позволяващо на съдията да се съсредоточи върху присъщата му правораздавателна функция. Не виждам също така разумна причина съдията докладчик да опосредява гарантирания от закона достъп на страните по делото до съдържащите се в него книжа, каквото задължение е вменено с чл. 74 ал. 2 от Правилника за администрацията на съдилищата.
  2. От друга страна прекият ангажимент на съдебната администрация с конкретен, дължим от институцията резултат създава усещане за съпричастност. Това е и средство за мотивация на служителите, водещо до преодоляване на формалното отношение към работата.
  3. Ефективното използване на съдебния помощник при подпомагане на съдията в дейности, изискващи правни познания, включително установяване на приложимо право при дела с международен елемент, издирване на практика на Съда на Европейския съюз или Европейския съд по правата на човека, освобождава значителен времеви ресурс.
  4. Идентифицирането на добри практики по управление на отделните дела и делопотока и споделянето им също е форма на реална подкрепа за усъвършенствуване на тази дейност между съдиите в отделния орган на съдебната власт.
  5. В рамките на законоустановената си дейност ИВСС е в състояние да сравни различни практики по управление на делата и делопотока и след анализ, с оглед кадрова обезпеченост и евентуална специфика в дейността да допринесе за изграждане на стандарт, обезпечаващ оптимално използване на ресурсите в системата като цяло.
  6. Както е имал повод да посочи КСЕС ангажимент за оползотворяване на времето в процеса на администриране на делата имат и участващите в процеса адвокати. В тази насока предлагам следните мерки:
    • Утвърден отнапред начин на подредба на входящите книжа, доказващи надлежно упражненото процесуално действие, спестява време;
    • Смятам за удачно и още при приемане на искане в регистратурата на органа на съдебната власт да бъде извършена проверка за наличие на преписи от подлежащите на размяна книжа. Вложеният при тези условия времеви ресурс обезпечава икономия на безусловно необходимото време и допълнителен ресурс за изготвяне на съобщение, връчването му и отстраняване на нередовността.
    • Постъпило искане, предполагащо предварително внесена държавна такса да бъде образувано и съответно разпределяно на съдия само при наличие на доказателство за внесена държавна такса. При положение, че самият закон предпоставя търсената защита от предварително платена държавна такса като установява и механизъм за определянето й не виждам пречка изпълнението на това задължение да бъде обезпечено от съдебната администрация. Практиката показва, че специфични случаи, налагащи съдийска преценка – чл. 72 ГПК, са рядко изключение. Това позволява деловодната система да включва алгоритъм, Не виждам и пречка при затруднение съдебната администрация да бъде подпомагана от съдебните помощници, където степента на натовареност осмисля тази длъжност, а намесата на съдия да стане едва когато въпросът не може да бъде разрешен при заложения алгоритъм, съответно органът на съдебната власт не разполага със съдебен помощник. Намесата на съдия, обусловена от писмено изразено несъгласие на страната с дадени й указания, обезпечава достойния за защита интерес на страната.
    • Непосредственият контакт между резултатно ориентиран служител в съдебната администрация и страната в момента на депозиране на искания по делото е и реално средство за обезпечаване надлежното упражняване на процесуалното действие – липса на подпис, описани, но неприложени доказателство за внесена държавна такса или пълномощно.
    • Смятам също така, че оповестена политика за диференцирано администриране на дела, отговарящи на формално утвърдените изисквания за разглеждане на спора по същество от тези, налагащи допълнителен ангажимент било за съдията, било за администрацията, пряко ангажира страната да допринесе за срочното развитие на производството, съблюдавайки. Освен, че не намирам основание да предполагам недобросъвестност от страна на съдията, евентуално констатирани действия, необосновано довели до забавяне на производството, могат да бъдат отчетени в рамките на атестационната процедура. При тези обстоятелства считам, че интересът на страните при диференциран на това основание подход е гарантиран.

Освен, че нормата на натовареност следва да гарантира съдията, че отдавайки дължимото и необходимо внимание по всяко дело не рискува негативна оценка за професионалната си пригодност, превишаването й обосновава достоен за отчитане интерес у страните да знаят кога биха могли да очакват гарантирания им от времето на съдията и получаване на краен съдебен акт. Подобен подход би снел от плещите на магистрата неразумното очакване да постигне обективно невъзможен резултат с оглед фактическата и правна сложност на възложените му дела.

От друга страна огласяването на възможното закъснение е и реална форма за отчетност. Оповестената липса на ресурс непосредствено ангажира съдийската колегия при ВСС да поеме своята отговорност и да търси адекватно решение. Онагледяването на проблема е и повод въпросът да бъде поставен на вниманието на изпълнителната власт – чрез министъра на правосъдието, съответно на законодателната власт в обосновка на искания за ресурсно обезпечаване или законодателни промени. Така например, както е посочил и КСЕС, ефикасността на съдебния процес е обусловена от процесуална възможност за съдията да определя реда, обезпечаващ необходимото внимание към конкретното дело. От тази гледна точка намирам за неоправдана обусловеността на процедурата по чл. 237 ГПК и чл. 238 ГПК от нарочно искане на страната.

Реално средство за редуциране на случаите, необосновано ангажиращи ресурс на съдебната система е и адекватна политика на държавните такси. С оглед характера на това публично вземане и конституционно утвърдения принцип, че следва да е съответна на предоставената услуга, би могло да се помисли за редуцирането й с оглед фазата, на която е приключило делото.

Възможност за редуциране натовареността както на съда, така и на прокуратурата се явява и утвърждаването на възстановителното правосъдие като възможна алтернатива при т.нар. леки престъпления, особено когато въздействието върху накърненото обществено правоотношение предпоставя активно съдействие от страна на извършителя или причинява вреда. От тази гледна точка намирам за изключително подходяща тази процедура например при неизпълнение на съдебно решение за издръжка, неизпълнение на съдебно решение за упражняване на родителски права или режим на лични отношения. Освен, че корекционното въздействие в максимално кратък срок е от изключителна важност, на която формалният процес не би могъл да отговори, съдебната намеса не е в състояние да ангажира адекватно извършителя на противоправното деяние.

Случаите на обида и клевета, за които и практиката показва възможност за постигане на резултат включително и без да бъде трайно регламентиран с нарочна спогодба, предпоставят възстановителното правосъдие като логична алтернатива на наказателното производство.

В хипотезата на пътно-транспортни произшествия с причинена лека телесна повреда или причинени материални щети своевременно развилата се процедура при осигурена възможност за участие и на застрахователя, е реално средство за своевременно намиране на удовлетворяващо пострадалия решение и то без да бъде ангажиран ресурс на съдебната система.

Средство за разпределяне на делата между различни съдилища е и промяна в местната подсъдност. Когато данните позволяват да бъде прогнозиран ефект от евентуална промяна, ВСС дължи да обоснове и да я отстоява пред министъра на правосъдието, имащ право на законодателна инициатива, съответно в годишния си доклад, представен пред НС.

← Назад
Електронно правосъдие

Напред →
Съдебна карта

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *