Система за измерване на натовареността

Приемам нормата за натовареност като граница на разумното натоварване, обезпечаващо необходимото внимание към типово определено дело. Стъпка в правилна посока е въведената система за измерване натовареността на съдиите. Възприетата понастоящем окрупнената оценка на тежестта на типови дела обаче не позволява адекватна оценка на реално свършената работа. Предполагаемото разределение на тежестта му във времето на основата на „престояване“ в съда не отчита обективно необходимия ресурс за приключването му. Не позволява представа за относителната тежест на значимите от ресурсна гледна точка отделни процесуални действия и съответно адекватна оценка на индивидуалната натовареност при промяна на докладчика.

Предлагам оценката на времева тежест да бъде дадена за съществените от тази гледна точка отделни процесуални действия1. Наложително е освен остойностяване на дължимите действия с оглед необходимото време за надлежна аргументация на крайния акт2, да бъдат идентифицирани различните подходи за извършването им и да бъде оценено отражението им върху крайния резултат – приключено производство.

При определяне на разумния срок следва да се отчита и обективно предпоставената необходимост от допълнително време за придобиване на специфични знания и умения. Поемайки самостоятелен състав доскорошният младши съдия се нуждае от повече време в сравнение с районния съдия с опит. От допълнително време се нуждае и магистрат, постъпващ в системата при външен конкурс. Промяната на материята предпоставя период на адаптация, което също така изисква повече време. Смяната на състава налага допълнителни усилия за опознаване на висящите дела. Смяната на материята също изисква допълнителни усилия за придобиване на специфична компетентност. От друга страна, специализацията и рутината обективно спестяват време. Ето защо изследване при отчитане на тези специфики дава възможност за съотнасяне на нормата на натовареност към обективно различните случаи и в крайна сметка за повишаване на усещането за нейната справедливост.

← Назад
Независимост

Напред →
Централизирана деловодна система

1 Този подход съответства и на очертаната като добра практика за оценка сложността на конкретното дело чрез извършената работа, а не с оглед броя на приключените дела — срв. пар. 72 и 73 от Становище № 11 (2008)

2 Еднозначно утвърден критерий с пар. 34 от Становище № 11 (2008)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *