Единна информационна система на съдилищата (ЕИСС)
ЕИСС следва да е кораб в морето от информация, който спасява от удавяне, осигурява яснота за посоката на съдебната практика и условия за корекцията й.
Според мен ЕИСС следва да обезпечи достъп до обобщена и систематизирана информация и гаранция срещу технически грешки.
Споделям тезата, че внедрена понастоящем платформа по съществото си е деловодна система, не облекчава потребителите си – съдии и съдебна администрация, а ангажира допълнителен, понякога и значителен ресурс в отклонение от формулираната проектна цел: …развитието на електронното правосъдие да бъде извършвано в контекста на единната СУД с цел значително подобряване ефективността на съдебната администрация и намаляване времето за обработка на дела. Чрез изграждане на уеб-базирана ЕИСС ще се осигури инструмент за организиране процесите по управление на дела по електронен път и свързаните с това промени по лесен, интуитивен, законосъобразен и сигурен начин (срв. Дейност 3 от проект Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на Единна информационна система на съдилищата http://2020.eufunds.bg/bg/0/999/Project/Activities?contractId=IwpyI6fyBUY%3D&isHistoric=False ).
Европейският парламент идентифицира заплаха от провал при въвеждане на ИТ технологии, когато, по една или друга причина, техническото решение не изпълнява очакваната от него работа и не постига желания ефект. Показателна в тази насока е реакцията на съдиите от Върховния касационен съд. Затрудненията при осъществяване на рутинни действия, произтичащи от неидентифицирани или неадекватно разписани технологични процеси провокира противопоставяне на използването й и в крайна сметка компрометиране на обективно полезния подход.
При все това, понеже съм убеден в ползите от унифициране и оптимизиране на процеса по управление на делата, се включих в създадената от ВСС работна група (РГ) за усъвършенстване на внедрената ЕИСС. На заседанията на работната група участват съдии и служители от специализирано звено Отдел “Единна информационна система на съдилищата” (отдел ЕИСС), с възложена според съобщение от 21.02.2019 г. ( http://www.vss.justice.bg/page/view/8597 ), което: ще преценява необходимостта от нови и/или промени на съществуващи функционалности в ЕИСС и ще оказва техническа и методическа помощ при възникнали затруднения от страна на ползвателите на системата. Споделям тезата, че концентрация на отговорност в ограничен кръг от експерти, познаващи процесите на управление на делата и взаимовръзката между тях е необходимият ресурс за оптимизиране на ЕИСС. Доколкото постигането на този резултат предполага и доработка на програмния продукт наложителна е ефективна комуникация с изпълнителя – “Информационно обслужване” АД (ИО). От участието си в РГ оставам с впечатление, че специализираната администрация ограничава функцията си до информиране на съдиите за постъпили сигнали от потребители на системата и препраща решенията на РГ до изпълнителя. Ангажиментът за преценката за въвеждане или усъвършенстване на функционалности в ЕИСС е възложен на съдиите. Удивен съм от ангажираността на колегите, но смятам, че ефективността би била значително по-висока при пряко ангажиране на специализираната администрация с изпълнение на възложените задачи, а участието на потребителите на системата да бъде съсредоточено върху верификация на предложено решение.
Намирам за проблемен и начинът, по който идентифицирани несъвършенства на ЕИСС се комуникират с изпълнителя. Смятам, че участие в работата на РГ на представител на ИО, запознат в пълнота с технологичното разрешение, ще спести време при идентифициране на причините за констатирано затруднение, обсъждане на оптималното решение и адекватно формулиране на очакваното писмено задание. Оптимизацията на организацията в тази насока е в компетенции на ВСС.
Намирам за проблемна и комуникацията между отдел ЕИСС при ВСС и потребителите на системата. Доколкото си спомням още при сформиране на работната група – края на 2020 г., предложих констатираните от потребителите проблеми да бъдат обобщавани и систематизирани с цел пълно обследване на конкретен проблем. Това предложение не бе припознато нито от ангажираните с РГ членове на ВСС, нито от специализираната администрация. В края на 2021 г. съдии да се ангажират пряко с обобщаването и систематизацията на постъпилите забележки по функционалността на ЕИСС. Смятам, че огласяването на систематизираните и обобщени забележки сред потребителите на ЕИСС от една страна би спестило време за повторно формулиране на подаден вече сигнал, а от друга – може да подпомогне последващ потребител да доразвие съобщен вече проблем. Очакване в тази насока се споделя и от колеги.
Намирам за наложително при споделено затруднение, което не предпоставя нова или усъвършенстване на налична функционалност, потребителите да бъдат информирани за начина, по който проблемът може да бъде разрешен. Смятам, че именно в това се изразява методическата помощ, която се дължи от отдел ЕИСС според възложените му функции. Огласяването на възможното решение на достъпно за всички потребители място и подредена информация по начин, удобен за бързо извличане на необходимата, би спестило и усилията на специализираната администрация в това число и чрез препращане към приложимия отговор, ако потребителят не е успял да се ориентира. Намирам за удачно и разработването на такъв модул в самата ЕИСС. Според мен това ще оптимизира и процеса на опознаване на програмата. Макар и да не касае делопотока, нуждата пряко произтича от дефицитите на реализирания продукт.
Като цяло моите разбирания са, че ЕИСС може и следва да позволява използване на въведени в нея данни – така например имена, адреси и други идентифициращи белези. Системата следва да осигури и възможност за пряко снемане на информация от съдебните книжа, включени в електронното дело – например описания на значими за спора обстоятелства, предполагащи механичното им възпроизвеждане. Възпроизвеждането на налични данни неоправдано ангажира време и усилия на съдията като предпоставя и допускане на фактически грешки, допълнително ангажиращо ресурси.
Смятам също така, че при обобщена времева тежест на отделни процесуални действия ЕИСС може и следва да информира, когато очакваният обем от работа по всички дела превишава усреднените стойности и поражда вероятност от забавяне. Тази индикация предпоставя своевременно идентифициране на причините и предприемане на адекватни мерки за преодоляването им било непосредствено от съдията, било с очертаната вече форма на неформална проверка.
Предвид взаимовръзката между ЕИСС и модула за измерване на натовареността, наложителна е и адекватна комуникация помежду им. Споделям тезата, че единствено автоматизирането на тази връзка гарантира еднакъв подход при оценка за нивото на натовареност. Намирам за проблемно обаче игнорирането на реално извършени действия по администрирането на дела. Освен, че съвсем не са изключения усложнени от тази гледна точка при отделни дела, множеството дела обективно води до мултиплицирането им. Така обемът на неотчитаната понастоящем дейност компрометира възприетата за “реална” натовареност. Затова смятам за наложително комуникацията между ЕИСС и системата за измерване на натовареността да включва всяко действие на съдията при средно претеглена времева тежест за конкретното действие. Дори и модулът за измерване на натовареността да не отчита реалното време за всяко действие по делото, регистрираният от ЕИСС брой на произнасяния (оценени времево над 0,1 или 6 минути време, например) следва да осигурява автоматично съответно повишен коефициент на натовареност по конкретното дело.
Развитата идея още в концепцията ми през 2017 г. за поддържани от системата формуляри на рутинни актове по движение на делата с унифицирано съдържание, извличащи индивидуализиращи данни за страните по конкретно дело по неясни причини не бе разпозната от ВСС и тази функционалност не е реализирана в първоначално приетата ЕИСС. По решение на РГ предстои интегрирането на част от типичните актове по движение на делата.
Смятам за сериозен недостатък на ЕИСС и липсващата възможност за структуриране на създадени от съдия документи. Не без значение са и затрудненията при структурирането на текста. Непривлекателността на текстообработващия модул установява като практика пренасяне на създаден документ във външна програма с произтичащата от това опасност да бъде “вложен” в грешно дело, включително и при положено усилие да бъде предотвратена. Като реална гаранция срещу подобна грешва виждам разработване и на функционалност, позволяваща при въвеждане на ключова дума, например ищец/ответник/подсъдим, ЕИСС да извлича поддържаната информация – имена, ЕГН/ЕИК, адрес с възможност за редакция като съдията да премахва евентуално ненужен текст.
Освен това, за разлика от хартиеното дело, при което хронологичното разполагане на книжата е необходимост, електронният документ позволява тематичното му структуриране. От тази гледна точка намирам за полезно конкретен иницииращ документ да позволява връзка с относими към него документи без оглед на момента, в който са били приложени. Така събраната информация спестява време при справка или институционален контрол особено когато в рамките на делото са били осъществени множество процесуални действия. Ще онагледя идеята си със следния пример – при активиране на молба за обезпечение на предявен иск да се активира опция “акт по същество”. След постановяване на този акт да се активира връзка, достъпна в регистратурата на съда/електронното дело, за регистрация на постъпила жалба срещу акта. При администриране на съответната жалба да се активира опция “отстраняване на нередовност” като генерираният акт се свързва с постъпилата жалба при активиране на възможност за приобщаване на искане с приложения в изпълнение на указанията. При липса на постъпили книжа в срока за изпълнение на указанията и утвърден от правилата разумен срок за приобщаване на книжа изпратени чрез универсална пощенска услуга, системата да извежда информация за изтекъл срок за изпълнение на указанията.
Не намирам разумно обяснение и на ограничения достъп от ЕИСС до електронната папка както за проверка за развитието на производство по институционален контрол, така и за справка за движение на делото от други съдилища. Съществуването на обща и защитена база данни следва да осигурява достъп на потребител със статут “съдия” до всички обявени актове.
ВСС не разпозна и друга формулирана още през 2017 г. идея – централизираната деловодна система да осигури систематично представяне на съдебната практика. В частта “Атестиране” застъпих теза, че противоречивата съдебна практика е системен проблем и споделям тезата, че пряко засяга предвидимостта, на която от своя страна се опира усещането за сигурност. Затова и ангажимент на съдията е да държи сметка как определен въпрос при аналогични обстоятелства е бил решаван досега. Практика е да се ползват разработени за пазара програмни продукти. Освен, че систематизираната при тези условия съдебна практика се основава на представата за значимост на собственика на програмата, начинът на представянето й сам по себе си изисква влагане на значително време при издирване на относимата към случая. Смятам, че при достигнатото ниво на информационните технологии напълно е възможна разработка на модул в рамките на ЕИСС, който да обобщава и систематизира в пълнота формираната съдебна практика както по ключова дума, така и по конкретно формулиран въпрос.
Смятам, че достиженията на съдебната практика при развитие на правото следва да са достъпни и за ползвателите на услугата правосъдие. Адекватно систематизираната и обобщена съдебна практика би подпомогнала както страните, така и процесуалните им представители да фокусират усилията си върху обосновката на определена теза или за разкриването на недостатък и в крайна сметка да бъде осигурена търсената справедливост.
Систематизирането на съдебните актове според показателя „противоречива практика“ би обезпечило и облекчен достъп до формираните различни правни становища по идентични спорове. Структурираните данни според конкретно зададен въпрос обезпечава и своевременно установяване на необходимостта от тълкувателен акт.
Вярвам, че своевременното идентифициране на различните гледни точки и съсредоточаване на вниманието върху тяхната обосновка би допринесло за формиране на професионален дебат и до утвърждаване на силата на аргументите като основа за развитие на правото. Убеден съм, че добре структуриран и ценностно ориентиран дебат би довел до ограничаване на противоречиво разрешавани въпроси при идентични хипотези – убедителните аргументи ангажират, дори и да не произтичат от обвързващ съдебен акт.
Освен това, практиката показва, че неяснотата относно справедливия размер на обезщетение по застрахователни дела например в голяма степен затруднява и доброволното уреждане на споровете. Затова смятам, че извеждането на информация за присъждани обезпечения при аналогични случаи ще подпомогне и процеса на доброволно уреждане на споровете.
ЕИСС следва да осигури и подкрепа при осъществяване на присъщи за съдебното производство изчисления, например при определяне на следващата се държавна такса, разпределяне на разноските в съдебното производство, определяне на разноските в изпълнителното производство, сметки за разпределение и др. Планирам да онагледя тази идея в рамките на представяне на концепцията си.
ЕИСС осигурява връзка с външни системи – Търговски регистър, Национална база данни “Население” и др., което е крачка напред. Смятам обаче, че връзката следва да е активна като при настъпила промяна в подадена вече информация, тя следва да постъпва автоматично. В случай, че подобно техническо решение изисква неоправдан ресурс, не намирам пречка при регистриран от външния регистър справка за конкретни данни от ЕИСС, при регистрирана промяна автоматично да се генерира и изпраща нотификация до ЕИСС. Актуалната ситуация на проверка ад хок ненужно ангажира ресурс.