Електронно правосъдие
Ползите от електронното правосъдие отдавна и еднозначно са дефинирани на ниво Европейски съюз, а и са доказани на практика. Като основна цел на електронното правосъдие се сочи повишаване ефикасността на правосъдието и облекчаване на достъпа до тази услуга. От друга страна обаче смятам за наложително в условия на електронно правосъдие да бъде създадена организация на работата, гарантираща съблюдаване на утвърдени мерки за безопасни и здравословни условия на труд при работа с електронни устройства. Споделям загрижеността на колеги, че постоянната работа с дисплеи, неизбежно при електронното правосъдие вещае проблеми със зрението. Необходимото за целта време може и следва да бъде компенсирано с оползотворяване на потенциала на информационните технологии да систематизират информацията и да съкратят значително време по издирване на относимата към случая.
Намирам обаче за несъвместима с идеята за облекчен достъп на страните до електронните дела утвърдената понастоящем практика за разрешаването му от съдия и то за конкретни дела. Актуалната практика по всяко дело страната да подава нарочно писмено искане, освен че обременява достъпа на страната, ангажира съда да посредничи при гарантиран от закона достъп. Смятам за удачен подходът. възприет от Национална агенция за приходите – еднократна идентификация при утвърден механизъм за гарантиране на достъпа до системата и последваща систематизация на цялата информация, касаеща съответния потребител. В този смисъл при разработения модул “мои дела” логично е потребителят да получава достъп до всички дела, по които системата го идентифицира като страна, освен когато делото или определено процесуално действие са със статут на специален достъп (когато е ответник по молба за обезпечение на иск например).
Убеден съм също така, че създадени формуляри с указание за необходимото съдържание на информацията е в състояние да подкрепи търсещите защита при формулиране на исканията им. Подобно на разработения модел за деклариране на данни към Национална агенция за приходите формулярът е в състояние да предотврати и непълноти в съдържанието на документа и приложените документи. Адекватните указания за съдържанието на очакваното изявление от своя страна обезпечава възможност и за съответствие на изявлението с изискванията в съдържателен аспект.
Освен това при структуриране на информацията – разграничаване на идентификационните белези (имена, ЕГН, ЕИК, адреси), обстоятелствената част и искане, тя постъпва непосредствено в базата данни като спестява време и усилия на съдебната администрация/съдията и предотвратява потенциални грешки при възпроизвеждане на информацията. Така например:
- При претенция за парични суми идентифицирането на сумата осигурява и автоматично изчисляване на държавната такса (тази идея ще бъде онагледена при представяне на концепцията ми).
- При осигурена възможност и дистанционно заплащане на таксата, когато се дължи такава, както и изрично изискване за прилагане на пълномощно при попълнено поле за изходящо изявление от пълномощник например, делото постъпва в електронната система на съдилищата в съответствие с формалните изисквания за надлежно упражняване на искането.
Конкретно предимство на електронното правосъдие виждам и във възможността за управление на натовареността между равни по степен съдилища. Ако местната подсъдност гарантира достъпа до съд, електронно развиващото се производство лишава от значение териториалното деление. При развиващи се в закрито заседание първоинстанционни производства движението на електронни дела между равни по степен съдилища на територията на цялата страна ще доведе до спестяване на ресурси за неразумно натоварен съд и до оползотворяване на свободен кадрови ресурс без това да ангажира допълнителни средства. В условията на ЕПЕП утвърдените привръзки, осигуряващи идентификация на компетентния съд като да губят значение. Страната може да извърши процесуалното действие от всяко място като с оглед принципа на случайно разпределения без значение кой съдия ще разгледа искането ѝ. Дори страната да не разполага с техническа възможност за пряк достъп до ЕПЕП, съдействието може и следва да бъде осигурено било от удобния за страната орган на съдебната власт (чрез технически обособено работно място с публичен достъп), било от реализирана възможност в рамките на електронното управление чрез органите на местната власт. Възложеното дело следва да се води от определения при тези условия съдия до приключване на процедурата пред първата инстанция. Съпътстващите действия – връчване на съобщения, ако това не може да стане по електронен път, да се осигуряват от териториално компетентния съд. Не виждам пречка този съд да издава следващ от разпоредителното изявление акт – обезпечителна заповед по бъдещ иск, например. В тази насока приветствам концепцията за разпределение на заповедните производства на централно ниво.
В концепцията за електронизация на съдопроизводството изрично е дефинирана и възможност за провеждане на процесуални действия по електронен път с участието на външни за съдебните структури страни – граждани, бизнес, представители на адвокатското съсловие, нотариуси, съдебни изпълнители и/или други лица, осъществяващи публични функции, в съответствие с планираната функционалност на Единния портал на електронното правосъдие (срв. Дейност 2 http://2020.eufunds.bg/bg/0/999/Project/Activities?contractId=IwpyI6fyBUY%3D&isHistoric=False )
Приветствам идеята за осигуряване на възможност за електронна комуникация между ЕПЕП и лица или органи, чиито действия, израз на публични функции, са обект на контрол за законосъобразност от общите съдилища. Така например смятам за неоправдано разхищаваща ресурси продължаващата практика Агенция по вписванията – търговски регистър, да създава хартиено копие на съхраняван от нея или създаден електронен документ вместо да обезпечава на съдията непосредствен достъп до цялото електронно дело за извличане на необходимата му информация.
Намирам за необходимо също така изпълнителните дела да бъдат водени при унифицирана структура на делото и в частност – задължение за опис на наличните по делото документи с осигурена пряка връзка между описа и съдържанието на съответния документ (аналогично на бързите връзки при широко разпространените текстови редактори). Така структурираната информация да кореспондира със създадена организация в нарочно създаден модул “Съдебно изпълнение”, обезпечавайки пряк достъп на съответния съд до цялото електронно изпълнително дело в периода от препращане на жалбата до влизане в сила на съдебното решение. Тази процедура би спестила и време за размяна на книжа между съда и съдебния изпълнител, а и разноски за страните, каквито понастоящем се събират за копиране на делото. Достъпът на апелативен съд в ограничените хипотези на обжалване, да се активира с изпращане на жалбата по компетентност.
До реализиране на описаната функционалност се налага предприемане на палиативни мерки – представяне на електронно копие от изпълнителното дело във формат, позволяващ търсене на текст. Намирам за неоправдана наложената понастоящем практика на изготвяне на хартиено копие при всяка жалба. Освен, че това води до разход за жалбоподателя, потребява ресурси на съдебния изпълнител, ненужно ангажира и място за окръжния съд за съхранение на архивираното дело в предписания срок. Проблемът се задълбочава, ако по делото последва и нова жалба, обуславяща последващо копие. Срещат се и пропуски при преснимане на делото, допълнително забавящо приключване на спора.
Смятам, че ЕПЕП следва да съдържа и модул “Несъстоятелност”, който да позволява пряка комуникация между съда и синдика. Намирам за удачно и систематизиране на информацията, например създаден от синдика списък на установеното имущество, отразяване на обобщена информация за издадените актове и връзка към тях – разрешение за продажба, постановление за възлагане. Наложителна е и тематичната подредба на електронните документи, според процедурата за която се отнасят – предявяване на вземания, осребряване, разпределение и т.н. Подобен подход спестява време особено при тежки дела по несъстоятелност. При обсъждане на концепцията ми ще онагледя възможен подход за структуриране на тази информация.
Аналогично следва да бъдат разработени и модули за всички специфични производства, в рамките на които общите съдилища осъществяват контрол за законосъобразност на действия на органи, външни за съдебната система.