Кампания за ВСС – 2026

Мотиви

Отново се включвам в кампанията за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите. Правя го не защото търся управленска позиция сама по себе си. След близо тридесет години съдийски стаж продължавам да вярвам, че системните проблеми на съдебната власт могат и трябва да бъдат решавани с активното участие на самите съдии.

Вярвам, че всеки съдия по призвание желае добре функционираща система и справедлива обществена оценка за надлежно изпълнявана функция. Личното ми наблюдение, а и споделяно от множество колеги мнение е, че управлението на системата е неефективно – поставяни проблеми не срещат необходимото внимание, което води до задълбочаването им, а често и до пораждане на нов проблем. Трайно девалвиращият обществен образ на съдебната власт също е проблем, чието разрешаване не търпи отлагане. В предизборната кампания виждам възможност за откриване и анализиране на причините за всеки проблем, предлагане и обсъждане на различни идеи и намиране на оптимален подход за преодоляването му. Желая да съм част от този процес. Убеден съм, че непосредственото ангажиране с постигането на желана промяна разкрива по-голяма вероятност да се случи в обозримо бъдеще.

Постоянството ми да се включвам в поредица кампании се поддържа и от разбирането, че неполучената досега достатъчна подкрепа може да се дължи на пропуск при моето представяне. Научих се в критиката да разпознавам полезна обратна връзка, а когато не откривам такава – да търся причината. Осъзнах, че често зад вербална нападка стои проблем, чието разрешаване е непосилно за критикуващия. Разбрах и че при пълноценната комуникация с пряко заинтересованите особено в емоционално натоварена ситуация осигурява намиране и на оптимално решение.

Вярвам, че присъщата за съдията ангажимент да отстоява общоприети ценности разкрива огромен потенциал за преодоляване на системните проблеми. По една или друга причина СК на ВСС не успява да оползотвори този ресурс. Затова и в настоящата кампания ще опитам да консолидирам различни гледни точки, а в случай че получа нужната подкрепа и стана член на ВСС – да направя всичко по силите си, за да осигуря постоянна и ефективна комуникация с действащите съдии и да покажа, че посвещаването на решаване на организационните проблеми в постоянно действащ ВСС не препятства поддържането на пълноценна връзка с действащите съдии. Надявам се въз основа на натрупания опит и анализ на предходните ми представяния да успея да надградя представянето си.

Вярвам, че изборът на членове на ВСС е реална форма за предопределяне политиката на този орган за значителен период от време. Убеден съм, че огромното мнозинство от българските съдии са такива по призвание и загрижени както за ефективността на съдебната институция, така и за нейния имидж, олицетворяван ежедневно от съдията. Прави ми впечатление и значителния брой негласуващи съдии. В хода на кампанията през 2022 г. срещнах скептицизъм, че промяна е постижива, основан на факта, че добре звучащи обещания биват изоставяни от избраните. Зачитам това впечатление като възможна причина и за загубения интерес към прякото участие в управлението на съдебната система – непосредствено делегиране на доверие към конкретен кандидат, у значителна част от съдиите, негласували на предходните избори. Надявам се да бъда разпознат и като способен да променя порочната практика на пренебрегнати предизборни обещания. Вярвам, че доверието се печели с ангажираност, решимост при отстояване на общи ценности и постоянство. Затова ще обобщя и представя някои дейности с пряко мое участие, които намирам за полезни при реализация и отстояване на общите ни интереси (Приложение към мотивите).

Ще направя и всичко по силите си, за да мотивирам редовите съдии към по-широко участие при конституиране на следващия състав на ВСС. Разчитам да стигна до всеки съдия по призвание и да защитя адекватно както подкрепените в кампанията идеи, така и потенциала си да допринеса за тяхната реализация.

Харесвам съдийската работа и високо ценя нейната обществена функция. И днес във всяко дело откривам правни и човешки въпроси, които провокират внимание, разширяват професионалния ми кръгозор и ми носят удовлетворение. Непосредственият ми опит в правораздаването, както и разговорите с колеги, показват колко по-сложна, натоварена и ресурсоемка става работата ни в резултат на промяната в обществените отношения. Наред със същинското решаване на правни спорове съдията все по-често е принуден да преодолява имиджови, организационни, административни и технологични затруднения, които отклоняват време и енергия от основната му задача – справедливо и своевременно правораздаване. Това ми пречи да се отдам изцяло на работата си и виждам влаган от колеги редови магистрати значителен ресурс за компенсиране необходимото присъствие на ВСС. Желая да променя това, обезпечавайки възможност за всеки съдия да се фокусира изключително върху същинската си дейност.

На редовия съдия е поверено ежедневното осъществяване на правораздавателната власт. Затова той най-добре познава условията, в които работи, пречките пред качественото правораздаване и необходимата му подкрепа за тяхното преодоляване. Убеден съм, че Висшият съдебен съвет, и в частност Съдийската колегия, не следва да бъдат възприемани като съвкупност от началници, а като орган, който служи на носителите на съдебната власт. Неговата роля е да създава условия за независима, компетентна и достойно упражнявана съдийска професия, а средство за това постоянна и двупосочна връзка между ВСС и действащите съдии. Членът на ВСС трябва да бъде достъпен представител на съдийската общност – да чува проблемите навреме, да ги разглежда обективно, да приема аргументираната критика като ресурс за подобрение и да търси решения в открит диалог. Всеки професионално обоснован или добросъвестно поставен проблем заслужава внимание, независимо дали изхожда от съдия в голям или малък съд, от съдебен състав, от съдебната администрация, от съсловна организация, от потребител на правосъдие или от друг участник, съответно наблюдател на съдебната власт. Няма да жаля сили за утвърждаване на този стандарт на комуникация.

Липсата на адекватна оценка за положените усилия, навременна подкрепа при необходимост, на справедливо отношение при срещнати затруднения поражда професионално неудовлетворение и обезсърчение. Тя задълбочава взаимното отчуждение, поражда конфронтационни нагласи и препятства изграждането на съдийска общност. Подобна среда неизбежно засяга мотивацията на съдиите. Когато съдията не се чувства чут, подкрепен и справедливо третиран, това поставя на изпитание възможността му с необходимото спокойствие, концентрация и увереност да изпълнява високохуманната задача да въздава справедливост. Вярвам, че добрият съдия е преди всичко добър човек.

Целият ми професионален път е преминал в традиционно натоварени съдилища, като преимуществено съм разглеждал първоинстанционни наказателни, граждански и търговски дела. Този непосредствен практически опит ме е научил на постоянство, работа под напрежение и ми е дал ясна представа за реалните измерения на натовареността. Споделям и тезата, че днес, повече от всякога, е наложително утвърждаване на човечността в правосъдието, гарантираща в крайна сметка и разпознаваема справедливост. Смятам, че осигуряването на необходимите условия за съвместяване на служебните задължения с неизбежните лични ангажименти на съдията – към деца или близки, нуждаещи се от непосредственото му внимание, е в състояние да осигури необходимата чувствителност и към чуждия проблем. Решен съм да работя в тази насока.

Темата за натовареността ме ангажира още от 2008 г. Тогава непосредствено наблюдавах как изключителната лична отдаденост на съдия към изпълнение на професионалните му задължения не е достатъчна, когато организационната среда не отчита реалния обем, сложността и човешката цена на работата. Това ме насочи към въпроса за въздействието на спецификите на съдийската функция върху здравето и професионалната устойчивост на съдията. Убеден съм, че изпълнението на съдийската функция не може да бъде за сметка на здравето, личния или семейния живот на съдията. Справянето с потока от дела изисква не само висока лична мобилизация, а и оптимизация на работния процес, надеждна прогноза, оценка на действителната сложност на споровете и на времето, необходимо за качественото им разглеждане, адекватно управление на делопотока и постоянен анализ на резултатите. В рамките на кампанията ще поставя на обсъждане възможни мерки, освобождаващи съдията в максимална степен от несвойствена работа и за ефективна подкрепа при изпълнението на рутинни дейности, така че да съсредоточи професионалната си енергия върху фактите, правото и мотивираното решаване на всеки спор.

По моя инициатива, подкрепена от колеги и защитена от Съюза на съдиите в България вече е доказано, че професионалният стрес у съдията застрашава неговото здраве. По една или друга причина такива белези не получават нужното внимание и водят до прегаряне. Те са риск за качеството, устойчивостта и човешката страна на правораздаването. Затова и управлението на риска не следва да се разглеждат като личен проблем, с който всеки съдия да се справя сам. Човек в състояние на професионално прегаряне често не може да излезе сам от него, защото самото то отслабва ресурсите, нужни за разпознаване на проблема, вземане на решения и предприемане на адекватни действия за изход от ситуацията. Продължителното изтощение, загубата на мотивация, усещането за безсилие и отдръпването от хората могат да превърнат търсенето на помощ в непосилна задача. Ето защо наложително е ВСС да изгради и обезпечи ефективно приложение на механизъм за ранно идентифициране на рисковите фактори и на белезите на професионално прегаряне, за периодична оценка на въздействието на натовареността върху съдиите и за своевременно прилагане на адекватни превантивни и подкрепящи мерки. Такива мерки следва да включват: разумно управление на натовареността и делопотока – например ограничаване на несвойствените задължения по администринане на делата и ефективна подкрепа при рутинните дейности; достъп до подходящи форми на професионална и психологическа подкрепа, както и организационни решения, които позволяват пълноценно възстановяване и съвместяване на професионалния, личния и семейния живот. Трайното неглижиране на тази взаимовръзка е друга причина за включването ми и в настоящата кампания.

Имам конкретни идеи за оптимизиране на работната среда и изграждане на съдийска общност. Разработването и тяхната реализация изисква последователност, концентрация на усилия и институционална възможност за действие. Постоянно действащият ВСС предоставя такава възможност. В съчетанието между натрупания ми опит, трайната ми ангажираност по темата и готовността ми за постоянна работа виждам реален потенциал да допринеса за осезаема и устойчива промяна в разумен срок.

Вярвам в съдийското самоуправление не като формално законово изискване, а като присъщо за личности, пряко ангажирани с професионално разрешаване на чужди проблеми. То е в състояние да противостои на порочни управленски практики и превратно упражняване на власт. Разбирам съдийското самоуправление като поемане на обща отговорност: да се чуват различните позиции, да се разпознава общият интерес и да се търсят решения с участието на хората, които ще ги прилагат и ще носят последиците от тях. Досегът ми до медиацията, възстановителното правосъдие и спецификата на груповата динамика ме е убедил, че честният разговор за причините на проблема и конструктивният диалог за възможните изходи могат да възстановят доверието и да мобилизират пряко заинтересованите към взаимодействие. Практически опит в тази насока придобих чрез участието си в Анализиращия екип на Центъра за спогодби и медиация към Софийския районен съд и Софийския градски съд – неформално сдружение на експерти, основано на мотивацията им да допринесат за преодоляване на конфликтни ситуации. Работата в този екип ми даде възможност да участвам в процеси по събиране и осмисляне на обратна връзка, разпознаване на повтарящи се затруднения, обсъждане на възможни подобрения и подпомагане на качеството на медиационната дейност. Очертаният опит ме убеди, че устойчивите решения рядко се постигат чрез едностранно разпореждане. Те се изграждат чрез доброволно участие на мотивирани професионалисти, ясни цели, взаимно доверие, открито обсъждане на трудностите и последователност при прилагането на съгласуваните решения.

Съдийското самоуправление не бива да се превръща в средство за налагане на частни или групови интереси, защото подобен подход неизбежно поражда противопоставяне и подкопава доверието в общността. Спецификите при отделни съдилища, региони, професионални групи или управленски равнища не следва да се превръщат в разделителни линии. Страничният колегиален поглед към такъв проблем е в състояние да допринесе за осмисляне на ситуацията. Единомислието не е полезно, защото различните мнения често водят до по-добро решение. Необходимо е разпознатите особености да стоят в основата на аргументиран и уважителен дебат, а не да оправдават териториално, институционално или лично противопоставяне. Развиването на потенциала на съдийското самоуправление изисква целенасочена политика от страна на ВСС. Решен съм да допринеса за изграждане на такава политика.

Професионалното развитие следва да е логичен резултат от доказани качества на съдията, но не и единствено средство за позитивна обратна връзка. Смятам, че всеки съдия следва да намира професионално удовлетворение, независимо къде правораздава. Вярвам, че своевременната и обективна оценка, адекватно признание за добре свършената работа и своевременна професионална подкрепа при идентифицирани затруднения е в състояние да поддържа висока мотивация. Това е постижимо чрез анализ, квалификация, организационни мерки и диалог, осигуряващи необходимите условия за преодоляването им в разумен срок. Възнамерявам да допринеса за изграждане и прилагане на такава политика.

Смятам, че очакването към съдията да осигурява еталон на поведение изисква адекватна самооценка. В атестирането виждам възможност за такава, но при преосмисляне на актуалната практика както с оглед съдържанието на дейността, така и процедурата, която възприемам за неоправдано ангажираща ресурси на действащите съдии без полезен ефект. Желая да се посветя на изграждане и утвърждаване на ефективен модел на атестиране и предвидимо кариерно развитие.

Независимостта на съдебната власт е основно условие за върховенството на правото. ВСС следва последователно да защитава както институционалната, така и личната независимост на съдията както от външен за системата, така и вътрешен натиск. Недопустимо е игнорирането на подаден сигнал, а и прехвърляне на грижата за независимост върху редовите съдии. При обществен отзвук по конкретен случай наложителен е своевременен и адекватен институционален отговор. Декларациите в защита на авторитета на съдебната власт не са достатъчни. Наложително е подходящо присъствие в публичното пространство, предвидими решения, уважение към професионалното достойнство, солидарност без това да ограничава обществения дебат, а оттам и дължимата откритост към критика и коригиране на разпознати слабости.

Не обещавам чудеса и не подценявам сложността на предстоящата работа на новия състав на ВСС. Смятам, че жадуваната промяна не е по силите на един човек или на малка група съмишленици. Тя обаче е постижима при кумулиране на индивидуалната енергия за реализация на общите цели, институционална воля, постоянство и готовност ползотворните решения да бъдат следвани докрай. Самото посочване на проблемите, а и предлаганите възможни решения през годините се оказаха недостатъчни. Именно затова искам да надградя досегашната си ангажираност, като поема пряка отговорност и да съдействам за превръщането на разумните предложения в последователни и практически изпълними действия. В обобщение:
Ще работя за по-точна и практически приложима оценка на натовареността; за по-добро управление на делопотока и наличните ресурси; за разпределяне на функциите по администриране на делата така, че те да не отклоняват съдията от правораздаването; за предприемане на мерки срещу професионалното прегаряне и за устойчив баланс между изискването за бързина и необходимостта всяко дело да получи нужното професионално внимание от ценностно мотивиран съдия.
Ще подкрепям развитие на електронното правосъдие и на ЕИСС като средства за значително облекчаване, а не за допълнително усложняване на работата на съдията. Технологиите трябва да намаляват повтарящите се действия, да подпомагат надеждното управление на информацията и да се въвеждат след реална оценка на въздействието им върху съдиите и съдебната администрация. Преценката на съдията не може и не бива да бъде заместена, но рутинните процеси могат да бъдат организирани по-разумно и ефикасно.
Ще работя за своевременно кадрово обезпечаване. Крайно време е да бъде приложен предвиденият от закона механизъм на ежегодно и поетапно провеждане на конкурсите, базирано на планиране на нуждите. Ще отстоявам и кадрови решения, основани на ясни критерии, предвидими процедури, реална оценка на професионалните качества и убедителни мотиви за осъществен избор.

Кандидатирам се с ясното съзнание, че участието във ВСС означава много работа, висока отговорност и умение за сътрудничество. Поемам ангажимент за постоянство, откритост и готовност да работя по всеки поставен проблем (системен или индивидуален) чрез анализ, диалог и търсене на практически изпълними решения.

Колеги, трайният ми интерес към създаване на условия, съвместяващи качествено правораздаване и професионално удовлетворение ме мотивира отново да потърся доверието ви. Не заради позицията член на ВСС като лична цел, а защото тя ще ми осигури възможност да съсредоточа усилията си върху отстояването на реалните потребности на редовия съдия. Ако получа това доверие, ще го използвам, за да допринеса за по-добра работна среда, за възстановяване на професионалното доверие, за по-пълноценно съдийско самоуправление и за условия, в които всеки съдия да може достойно и независимо да изпълнява длъжността си – да осигурява справедливост.

Концепция

за участие в избора на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите Владимир Григоров Вълков, съдия в Апелативен съд – София Избори за Висшия съдебен съвет, 2026 година

Отчитам критиката към представената от мен концепция при участието ми в изборите през 2022 г. досежно нейния обем. Отчитайки ограниченото време на редовия съдия предлагам структура, която систематизира и извежда на преден план конкретни теми, а в приложение към текста – наблюдения, размишления и предложения, които ще подложа на обсъждане и в предстоящата кампания, тъй като останаха необсъдени от настоящия състав на ВСС. Същевременно не срещам възражения за предлаганите конкретни решения, поради което в значителната им част стоят в основата и на настоящата концепция.

Управленска визия

Ефективното управление на съдебната система следва да бъде основано на ясно идентифициране на проблемите, анализ на причините за тях, предварителна оценка на възможните решения и проследяване на постигнатия резултат. Управленското решение е убедително, когато е практически приложимо, прозрачно мотивирано, ресурсно обезпечено и отчита въздействието си върху независимостта на съдията, качеството и срочността на правораздаването, професионалната среда и достъпа до правосъдие.

Висшият съдебен съвет следва да упражнява правомощията си като орган, който обезпечава условията за надлежно осъществяване на правораздавателната функция. Това предполага управленските решения да бъдат подчинени на общия интерес от независимо, качествено, своевременно и достъпно правосъдие, а не на краткосрочни, лични или групови предпочитания.

В тази рамка управлението на съдебната система следва да се развива като:

Диалогично – насочено към двустранна и постоянна комуникация с действащите магистрати.
Подкрепящо – насочено към преодоляване на организационни, кадрови, технологични и ресурсни пречки пред правораздаването в разумен срок включително чрез съсредоточаване вниманието на съдиите върху интелектуалните аспекти при управление на съдебните процеси и вземането на решения (срв. т. 19 от Становище № 11).
Предвидимо – основано на предварително известни критерии, последователна практика и разбираеми мотиви.
Отчетно – с ясни цели, срокове, отговорности, публично достъпен анализ на постигнатите резултати и откритост към критика.
Приобщаващо – с реална възможност за включване на съдиите, съдебната администрация, съсловните организации и другите засегнати страни при формиране на съответните решения.
Основано на данни – чрез използване на надеждна и проверена информация за натовареността, кадровите нужди, организационните дефицити и ефекта от вече предприетите мерки.
Устойчиво – отчитащо не само непосредствения резултат, но и последиците за професионалната среда, здравето, мотивацията у съдиите и капацитета на съдебната система.

Диалог и самоуправление

Съдийското самоуправление е необходимо средство за подобряване на управлението на съдебната власт, защото редовият съдия има непосредствена информация за условията, в които се осъществява правораздаването, за практическите затруднения и за възможните решения. То не е механизъм за противопоставяне на съсловието и управленските органи, нито средство за налагане на частни или групови интереси. Смисълът му е да осигури информирано участие и полезност на решенията, които засягат организацията на съдебната дейност, професионалния статус и условията на труд.

Необходима е постоянна и двупосочна връзка между ВСС, действащите магистрати, съдебната администрация и съсловните организации. Всяка професионално обоснована или добросъвестно поставена трудност заслужава разглеждане — независимо дали е изведена от съдия, съдебен състав, администрация, съсловна организация, потребител на правосъдие или обществен наблюдател. Ценен източник в тази насока са Годишен доклад за върховенството на правото (Annual Rule of Law Report), Табло на ЕС за правосъдието (EU Justice Scoreboard ), Европейски барометър. Интерес представляват и наблюденията на неправителствените организации с траен интерес към развитието на правосъдната система. Информацията за проблемите следва да се събира системно, да се обобщава, да се анализира, да се обсъжда открито и да води до проследими действия за преодоляване на идентифицирани слабости.

Критичната обратна връзка е необходим коректив на всеки управленски подход. Тя следва да бъде разглеждана въз основа на факти и аргументи, без персонализиране на професионалния спор и без неглижиране на различната гледна точка. Намирам за полезна управленска практика, която пряко се ангажира с всеки поставен проблем, дава ясен отговор на всяко констатирано затруднение: какво е установено, какво действие ще бъде предприето, кой носи отговорност за него и как ще бъде проверен резултатът.

Опитът ми в Анализиращия екип на Центъра за спогодби и медиация към Софийския районен съд и Софийския градски съд потвърди практическата стойност на събиране на обратна връзка, участие на ценностно мотивирани професионалисти в анализ на процеси, разпознаване на повтарящи се затруднения и търсене на решения, приемливи за хората, които ще ги прилагат. Този модел намирам за напълно приложим и при съдийското самоуправление. Пълноценното участие в общите дела, коректният анализ на различните мнения, решение, което да води до полезен за общността резултат, мерки, които да гарантират изпълнението, своевременно преодоляване на съпътстващите го, но неотчетени предизвикателства и критичен анализ на постигнатото са в състояние да обезпечат ефективно управление на организационни процеси, рефлектиращи върху качеството на правораздаването.

Независимост

Независимостта на съдебната власт не е декларативна ценност, а основна гаранция за справедливо, безпристрастно и основано на закона правораздаване. Тя има институционален и индивидуален аспект.

Институционална независимост

В контекста на взаимодействието между властите институционалната независимост има две взаимосвързани измерения.

От една страна, тя предполага позитивно задължение на законодателната и изпълнителната власт да осигурят необходимите нормативни, кадрови, финансови, организационни и технически условия за ефективното и качествено осъществяване на правораздавателната функция.

От друга страна, тя изисква въздържане от пряка или косвена намеса в правораздавателната дейност; от натиск чрез кадрови, дисциплинарни, бюджетни или други механизми; както и от действия и публични изявления, които могат да породят обективно оправдано съмнение за външно влияние върху съда или конкретен съдия.

ВСС дължи последователно да отстоява необходимото ресурсно обезпечаване на съдебната система. Той следва да участва активно в обсъждането на законопроекти, предвиждащи нови задължения за съдилищата, и да оценява тяхното организационно, кадрово и финансово отражение преди и след въвеждането им.

Независимостта не означава своеволие. Съдебната власт подлежи на публичен контрол и на градивна критика. Те са необходими корективи, когато са основани на факти, изразени са с уважение към институцията и не целят въздействие върху конкретен висящ спор.

Границата се преминава, когато критиката или институционалното действие:

цели или е обективно годно да повлияе върху решаването на конкретно дело;
използва властови ресурс, за да санкционира съдия за законно упражнявана правораздавателна функция или за изразено критично мнение по управленско решение;
поставя под съмнение професионалната почтеност на съдия без проверими факти и без надлежен ред за установяване на твърденията;
създава натиск чрез кадрови, дисциплинарни, финансови или организационни решения;
поражда обективно оправдано съмнение, че съдът или конкретен съдия следва външни указания, политически очаквания или интереси, несъвместими с върховенството на правото.

Индивидуална независимост

Индивидуалната независимост осигурява на съдията възможността да решава конкретния спор според фактите, закона и вътрешното си убеждение, без външен или вътрешен натиск. Реална гаранция в тази насока са личностните качества на съдията. Отстояването на независимостта обаче не е личен проблем, който съдията следва да преодолява сам. Самата необходимост да се търси институционална защита или професионална подкрепа е сигнал за възможен риск, който изисква своевременна и безпристрастна реакция.

Наред с нормативно предписаните и организационно обезпечени гаранции срещу пряко вмешателство е необходима професионална среда, в която съдията може да поставя проблем, да търси подкрепа и да получава обективна обратна връзка, без това да се превръща в неформален способ за контрол или санкциониране.

Самостоятелността при постановяване на съдебния акт не предполага професионална изолация. Добросъвестната, аргументирана и уважително изразена обратна връзка дори и да е критична може да подкрепи съдията при разпознаване и преодоляване на затруднение. Тя не накърнява независимостта, когато не подменя съдебната преценка и не се използва като средство за упражняване на натиск.

Злоупотреба с процесуални права

Ефективното правораздаване изисква да бъде намерен разумен баланс между безусловното право на достъп до съд и необходимостта процесуалните права да се упражняват добросъвестно. Процесуално поведение, което не разкрива действителен правен интерес неоправдано ангажира значителен съдебен ресурс и затруднява разглеждането на други дела, може да породи усещане за процесуално безсилие и често води до масови отводи.

Тези случаи не следва да бъдат оставяни единствено на индивидуалната реакция на съдията. Необходим е професионален дебат за разпознаване на рисковите хипотези, за обмен на добри практики и за оценка дали действащата правна уредба предоставя достатъчни средства за противодействие. Когато се установи нормативен дефицит, ВСС следва да обоснове необходимостта от законодателна инициатива или промяна.

Отговорност на ВСС

ВСС следва да подхожда проактивно и да разполага с ясен, предвидим и работещ подход при сигнали за възможно засягане на независимостта:

Незабавна първоначална оценка на сигнала и на необходимостта от институционална реакция.
Безпристрастна проверка на фактите и разграничаване между професионален спор, организационен проблем и нерегламентирано въздействие.
Адекватна и своевременна реакция според установените обстоятелства.
Защита на магистрата или на авторитета на съдебната институция, когато данните обосновават такава необходимост.
Публична комуникация, основана на проверени факти, ясни принципи и зачитане на професионалното достойнство.
Анализ на повтарящите се сигнали с цел предотвратяване на системни рискове.

Кадровите, атестационните, дисциплинарните и контролните процедури следва да предоставят реални гаранции за обективност, предвидимост и зачитане на независимостта. Оценката на професионалните качества следва да бъде разграничена от институционалния контрол върху конкретен съдебен акт. Целта на тези механизми е да осигуряват професионално развитие, обективна отчетност и отговорност при установено нарушение, без да засягат независимото упражняване на правораздавателната власт, въздействайки върху съдийската преценка.

Съдийската колегия на ВСС дължи:

Да осигури ефективна и постоянна двупосочна комуникационна връзка с действащите магистрати и съсловните съдийски организации;
Да създаде ефективен механизъм за своевременно идентифициране на възникнали проблеми и отчет на взетите решения за преодоляването им.
Да демонстрира откритост за критика към своята дейност като осигурява нужната информация, ако критиката разкрива липса на такава и да отчита мерките, предприети за преодоляване на идентифицирани слабости.
Да проявява непримиримост към управленски практики, затрудняващи или осуетяващи пълноценното съдийско самоуправление.

Натовареност и професионална устойчивост

Натовареността е основен управленски въпрос, защото засяга едновременно качеството, срочността, независимостта и професионалната устойчивост на съдията. Отсъствието на реални условия за изпълнение на съдийската функция по всяко дело превръщат желаното качество и срочност в непостижимо очакване. Затова натовареността не може да се измерва единствено чрез броя на образуваните или приключени дела. Необходимо е да се отчитат действителния обем на извършената работа, фактическата и правната сложност на споровете, времето, необходимо за подготовка, разглеждане и мотивирано произнасяне по всяко възложено дело, организационните особености в това число кадровата обезпеченост, а и необходимостта от време за професионална квалификация, участие в дейности по съдийско самоуправление и други признати като полезни за съдебната система професионални ангажименти.

Практическият ми опит в традиционно натоварени съдилища при разглеждане предимно на първоинстанционни наказателни, граждански и търговски дела, както и работата ми по темата за измерване на натовареността, очертават необходимостта от интегриран подход: надеждна прогноза за постъпленията, оценка на реалната работа по делата, адекватно управление на делопотока, функционален анализ на процесите по администриране на делата, а когато анализът разкрие такава необходимост и тяхното оптимизиране, както и периодична проверка на ефекта от предприетите мерки.

Инспекторатът към ВСС разполага с възможност в рамките на регулярните планови проверки по движението на делата в съдилищата:

да събере необходимата информация за използваните подходи при управление на делопотока на ниво съдебен състав;
да обобщи практиките на съдилищата по управление на потока от дела;
да осигури качествен анализ на процеса в това число като:
- идентифицира неефикасни подходи, водещи до забавяне при управление на делопотока;
- обобщи действията, осигуряващи спазване на предвидените срокове;
- оцени ефективността на използваните подходи по т. 3.2. включително при отчитане на вложения ресурс за развитие на делото пред следващите инстанции;
да обобщи определените за добри практики – съчетаващи ефективност и ефикасност;
да зачете приноса на съответния съдия или административен ръководител за въвеждане на разпознатата добра практика.

Управлението на натовареността трябва да отчита и професионалната устойчивост. Продължителното несъответствие между възложените задачи, обективно ограничените време и ресурси създават риск от хроничен стрес и професионално прегаряне. Затова са нужни механизми за ранно разпознаване на рисковите фактори, периодична оценка на условията на труд и своевременна организационна, професионална, а при необходимост и специализирана подкрепа. В публично достъпното емпирично изследване за стреса при съдиите са разгледани очертаните рискове и са посочени възможни начини за тяхното управление (пълният текст на изследването е достъпен тук).

Приоритетни направления в тази област са:

Усъвършенстване на методиката за измерване на натовареността чрез отчитане на реално извършените действия и специфичните характеристики на делото.
Използване на данните за натовареността за прогнозиране и предотвратяване на риск от забавяне, а не само за последващ контрол.
Разтоварване на съдията от дейности, които не изискват съдийска преценка, чрез по-добра организация, специализирана администрация и технологична подкрепа.
При идентифицирано затруднение – анализ на причините за него и обезпечаване на необходимите организационни условия за преодоляването им.
Разработване и прилагане на механизми за превенция на професионалния стрес и прегаряне, които не стигматизират съдията и не превръщат подкрепата в зависимост.
Идентифициране и разпространяване на ефективни практики за управление на делата и работния процес.
Оползотворяването на достъпната информация в ЕИСС, подходящо структуриране и облекчаване на достъпа до необходимата за различните нужди.
Осигуряване на достъп до всички налични в ЕИСС съдебни решения с функционална възможност за търсене на относимата при конкретно зададени критерии.

Кадрова политика

Вярвам, че удовлетворението от добре свършената работа е значим мотивационен фактор. Всеки съдия, независимо къде правораздава, следва да намира професионално удовлетворение. Пряка задача на първоинстанционния съд е разрешаването на конкретния спор. Процедурата предвижда засилено взаимодействие със страните и разширени възможности за намиране на трайно разрешение на съдебния спор. Практиката показва, че има съдии, които предпочитат тази форма на колаборация пред абстракцията на регулаторната система, задълбочаваща се във въззивното и особено в касационното производство. Това, а и други споделяни от колеги съображения да не търсят кариерно развитие, логично предпоставят професионално удовлетворение извън формалното признание при спечелен конкурс. Ето защо наложително е разработване на политика, подкрепяща усещането за полезност и професионална реализация независимо от нивото на съда в институционалната йерархия.

Професионалното развитие следва да почива на предвидими процедури и да изгражда доверие, че се основава на доказани в практиката качества на избрания кандидат. Равнопоставеността в достъпа до конкурс не е достатъчна. Формалните критерии за избор, абстрактните мотиви и невъзможността да се разбере защо е предпочетен конкретен кандидат могат да подкопаят необходимия кредит на доверие за избрания. Неубедителното кадрово решение нагнетява и напрежение.

Кариерното израстване следва да се утвърди като първостепенно средство за обезпечаване кадровия дефицит в съответния орган. Това придава приоритет на конкретни качества у кандидата, разкриващи потенциал и лична мотивираност да отговори на предизвикателствата на длъжността, за която кандидатства. Смятам, че актуалният вариант на реализация на конкурсното начало се нуждае от преосмисляне и ще предложа, съответно ще съдействам за професионален дебат за усъвършенстването му.

Според мен професионалното удовлетворение до голяма степен почива на адекватна самооценка. Това предполага откритост към критика, но и възможност за противодействие на нелегитимен натиск. Вярвам, че подходящо разработена атестация е в състояние да осигури обективна обратна връзка, когато умело съчетава оценъчна и подкрепяща функция. Атестационната процедура трябва да дава проверима обратна връзка, да откроява предизвикателства, да идентифицира потенциал за тяхното преодоляване у атестирания. Атестацията следва да отразява професионалните достижения, а при идентифицирана нужда от подкрепа и да предписва конкретни мерки за справяне със затрудненията.

Институционалният контрол е от ключово значение за осигуряване на качествено правосъдие. Концептуално защитимата различна интерпретация на приложимото към случая право обаче е средство за развитие на правото. Близостта на първоинстанционните съдилища до житейския проблем в значителна степен поддържа и връзката на правната конструкция с реалния живот. От тази гледна точка смятам за наложително преосмисляне на критерия “противоречива съдебна практика” и неговата роля при оценка на свършената работа. Според мен действащото понастоящем правило за класифициране на контролирания съдебен акт до наличие на противоречие на практиката на касационната инстанция (индекс 4д) създава усещане за непълноценно вътрешно убеждение, поражда риск за конформизъм в правоприлагането и затруднява развитието на правото. Безкритичното прилагане на застъпено вече разбиране за съдържанието на правото е несъвместимо със задължението на всеки съдия да обезпечи решаване на спора според точния смисъл на законите (чл. 5 ГПК). Подобен подход осигурява еднакво прилагане на закона, но не гарантира тържество на неговия смисъл, поради което, според мен, застрашава върховенството на правото.

Вярвам, че безусловно необходимият авторитет на съдебната институция се утвърждава със всеки акт, поради което и справедливостта не може да бъде запазена за касационната инстанция. Безусловно следвам разбирането, че всеки юрист е призван да защитава правото дори и от закона, ако предложеното нормативно решение компрометира справедливостта в едно демократично общество. Еднаквото правоприлагане осигурява предвидимост, но рискува справедливостта, ако спецификите на конкретен спор или допълнително развити съображения налагат преосмисляне на предходно взето решение. Ние съдиите сме овластени да наложим смисъла на правилото, но не бива да ограничаваме възможността за страните или процесуалните им представители да допринесат за утвърждаване на неговия смисъл преди делото да стигне до касационната инстанция. Осъществената проверка още на ниво първоинстанционен и въззивен съд обезпечава както утвърждаването справедливостта от инстанция по съществото на спора, така и усещането у потребителите на правосъдие за достъпна справедливост.

Несъмнено предвидимостта в правосъдието изисква отчитане на предходно застъпено мнение в каузалната практика особено на касационната инстанция. Разпознатата от съд по съществото на спора защитима теза, обаче макар и различаваща се от застъпена в акт на касационната инстанция, но осигуряваща справедливо решение, в максимална степен обезпечава и развитие на правото. Осигуреният максимално широк поглед върху различните интерпретации на правото и то в контекста на конкретни житейски ситуации облекчават изпълнението и на изключителното правомощие на касационната инстанция да утвърждава смисъла на правото.

По тези съображения смятам, че индексиране на различна, но принципно защитима гледна точка за смисъла на правото дори и при застъпен различен извод от постигнатия при институционалния контрол, от една страна ще утвърди ценностно базираното вътрешно убеждение, а от друга – при подходящо структурирана информация, ще обезпечи възможност по-пълно изследване на противоречивите правни разрешения. Вярвам, че приоритизирането на надлежна аргументация пред институционално предпоставеното налагане на разбиране за правото е в състояние да подкрепи и тълкувателната дейност на върховните съдилища.

Институционалният контрол разбирам като средство за утвърждаване решение на конкретен спор, поради което този акт не предполага оценка за професионалните качества на контролирания съдия. Намирам за удачно да бъде разработен механизъм, който да осигурява своевременна обратна връзка за констатирани слабости и възможност за преодоляването им без опасност от какъвто и да било натиск спрямо съдията. Разпознатата критика и превъзмогнати слабости разкрива значим потенциал за развитие у съдията, който също следва да бъде отчитан в процеса на атестиране. От личен опит зная колко полезен може да бъде страничен колегиален поглед за осмисляне на затруднението и преодоляването му.

Моят предходен анализ на атестационни и конкурсни процедури показва, че убедителната оценка трябва да се основава на конкретни, проверими проявления на професионални качества, а не на абстрактни характеристики или лишено от съдържание цифрово изражение. В тази посока намирам за полезно:

Атестациите да съдържат конкретно описание на установените постижения в организационен аспект или за развитие на правото и практически умения.
Да се разграничават данните от институционалния контрол върху съдебните актове от оценката за професионалната пригодност на съдията.
Да се предвижда участие на атестирания магистрат и възможност той да даде контекст на относимите данни.

Конкурсното начало следва да включва най-малко:

Конкурсите да се планират в рамките на процедурата по планиране на бюджета въз основа на установени тенденции за натовареността и нуждите на съответния орган и да се развиват ежегодно в предвидената последователност.
Институтът на чл. 193, ал. 6 ЗСВ следва да включва и междувременно идентифицирана допълнителна нужда в съответния съд.
Ясни, конкретни и проверими мотиви на кадровите решения и последователна практика.
При избор на административни ръководители наред с професионалната репутация да се отчитат лидерски, организационни и комуникационни умения.

Административният ръководител следва да упражнява лидерска, а не властническа функция. Управленският авторитет се изгражда чрез способност за ефикасна организация, професионална почтеност, обективност и създаване на среда на откритост към градивна критика, конструктивен диалог и взаимодействие, в която проблемите се разпознават и преодоляват своевременно.

Командироването е и следва да бъде изключение, приложимо при обективна невъзможност за попълване на персоналния състав въз основа на конкурсното начало извън предвидимото овакантяване. Същевременно командированият съдия се нуждае от обективна гаранция за независимост, която от една страна да гарантира относителна стабилност на неговия статус, а от друга – да не допуска съмнение за нелегитимно предпочитание към неговата личност. Смятам, че командироване на мястото на конкретен, временно отсъстващ съдия за период, съответстващ на неговото отсъствие, осигурява нужната предвидимост. Обвързване на командироването с отсъствието на конкретен съдия предотвратява от една страна зависимостта на командирования от преценката на административния ръководител досежно продължителността му, а от друга – неоправдано дългото командироване. Времево обусловеното ограничение на командироване в очертаната хипотеза води до разхищение на ресурс. Необходимостта от замяна на командирован съдия преди връщане на титуляра налага последващо командированият съдия да преповтори свършена вече работа, а разкомандированият – да опознава нови дела.

Смятам, че подбор на командированите според установени отнапред ясни правила, гарантиращи подбор на най-подходящия съдия при отчитане и мнението на отделението, в което е възникнала кадровата нужда, е в състояние да обезпечи и легитимност на избора.

Съществен елемент от кадровата политика е и дисциплинарната власт на Съдийската колегия. Намирам дисциплинарната санкцията за оправдавана само при пренебрегната или обективно неприложима подкрепа, довело и до трайно неизпълнение на задълженията. Дисциплиниращото въздействие в такава ситуация се явява наложително за утвърждаване дължимото надлежно изпълнение на съдийската функция. Степента на ограничението следва да осигури стимул за преосмисляне на укоримото поведение. Невъзможността и този подход да доведе до надлежно изпълнение на съдийската функция разкрива липса на конституционно изискуемите качества, на които в крайна сметка се опира и авторитетът на съдебната институция. Затова и утвърждаването му очертава дисциплинарното уволнение като необходима и дължима от ВСС, но крайна мярка.

Технологии и организация

ЕИСС и електронното правосъдие следва да бъдат използвани като инструменти за по-добра организация на делата, намаляване на рутинната работа, ограничаване на грешките и по-добър достъп до правосъдие. Технологичното развитие е полезно само когато е съобразено с действителните работни процеси и облекчава, а не прехвърля допълнителна административна тежест върху съдията и съдебната администрация.

Функционалният анализ на дейностите по администриране на делата е необходима предпоставка за всяка устойчива технологична промяна. Следва да се разграничат действията, които предполагат правораздавателна преценка, от тези, които могат да бъдат извършвани от добре обучена съдебна администрация или подпомогнати от информационна система. Това позволява най-ценният професионален ресурс на съдията да бъде насочен към фактите, правото и възможността да обърне необходимото внимание върху възложения му за разглеждане спор.

Опитът ми от участие в обсъждания по усъвършенстването на ЕИСС показва необходимостта от ясен цикъл на управление на технологичната промяна: системно събиране на сигнали от потребителите, групиране и анализ на проблемите, формулиране на технически и организационни решения, предварително съгласуване със съдиите, тестване, обучение, въвеждане и последваща оценка на ефекта.

Приоритетите следва да бъдат:

Използване на структурирани данни при визуализация, позволяваща бързо достигане до значимата за случая информация и ограничаване на повторното въвеждане на вече налична информация.
Задължително участие на преки потребители при тестване и оценяване на нови функционалности.
Автоматизация на стандартни и рутинни действия, без заместване на съдийската преценка.
Интегриране на информацията за движение на делата и натовареността, така че да се откриват своевременно рисковете от забавяне.
Обезпечаване на възможност за търсене, систематизиране и използване на съдебната практика в това число по конкретно формулиран въпрос сред всички налични в системата решения независимо от постановилия ги съд и процесуалният им статус.
Достъпна методическа подкрепа, база знания и обучение за съдии и съдебна администрация.
Съобразяване на всяка технологична промяна със защита на данните, информационната сигурност, равния достъп и здравословните условия на труд.

Достъп до съд и обществено доверие

Съдебната система изпълнява обществената си функция, когато гражданите и организациите могат да получат своевременна, разбираема и ефективна защита, което е основна ценност във всяка правова държава. Значим капитал в тази насока е доверието към съда.

Друг значим проблем, рефлектиращ негативно върху общественото доверие, а оттам и до ефективния достъп до съд, виждам в публичното и необосновано критикуване от политици на съдебната система като цяло. Възлагането върху съда на непосилни очаквания от страна на политици или преекспониране на идентифицирани проблеми и публичното им огласяване руши както доверието към съда, така и лишава политиците от възможността да осигурят социално добруване, а и да бъдат бъдат гаранти за добре функционираща съдебна система. В рамките на кампанията ще представя събрани от мен данни в тази насока. Надявам се и на ползотворен дебат с амбиция да допринеса за промяна. Намирам придобития от мен опит в сферата на съдържателно обработване на данни за полезен и при създаване на модел за идентифициране на обществените очаквания към дейността на съда, разясняване социалната роля на съда, когато това се налага, обобщаване на градивната обратна връзка, надлежното й систематизиране и представяне пред съдиите в подкрепа за преодоляване на идентифицирани слабости.

Публично огласени проблеми, без разкриване на значимата за самостоятелна преценка информация и конкретни действия за преодоляване на идентифицирани слабости, руши доверието към съда като институция. Това е възможно да обезсърчи нуждаещият се от защита да търси такава. От друга страна и при поискана защита дефицитът на доверие изисква допълнителни усилия от страна на редовите съдии, пряко и негативно рефлектиращо върху условията на работа, а оттам и върху професионалното му удовлетворение. Крайно време е комуникационната стратегия на ВСС да придобие и реално измерение. Писмените декларации не са достатъчни. Наложителен е институционално подплатен системен подход за противодействие на недобросъвестна критика.

Достъпът до съд включва правото и задължението на страните да зачетат правораздавателната компетентност на случайно избрания съдия да разгледа тяхното дело. Съдията е в състояние да прецени собствения си потенциал, за да гарантира безпристрастност, но и дължи да обяви възприетите конкретни пречки за това. Обективно затруднение следва при преценката за т.нар. външна видимост на безпристрастността. Същевременно абстрактно мотивираният отвод освен че компрометира способността на съдебната институция да осигури съдия, способен да разгледа отнесен до съда спор, може да застраши и достъпа до съд. Според мен необснованият отвод поражда и етичен проблем. Това налага изграждане на система за подкрепа при преценка на предпоставките за отвод. Без да се намесва в преценката по същество, ВСС е в състояние да я подпомогне.

Достъпът до съд включва и възможността за реализация на предписаното с решението поведение. Неизпълнението на съдебно решение от държавен орган пряко рефлектира върху авторитета на съдебната институция пред ползващия се от решението потребител на правосъдие. Трайно срещаното затруднение при изпълнението (например решения, относими към права на деца, хора с увреждания, жертви на насилие и други уязвими групи) налага междуинституционално сътрудничество и диалог, насочени към идентифициране на проблемите и определяне на приложими мерки за преодоляването им.

От друга страна, достъпът до съд не е самоцел, а средство за налагане на решение на конкретен спор. Когато неговото естество, а и законът позволяват, следва да се предпочитат доброволни способи за разрешаване на спорове, които подкрепят страните да участват активно в намирането на решение и то преди завеждане на делото. Съдебната намеса е наложителна, когато, по една или друга причина, страните не могат да разрешат спора си.

Нагласата у страна в спор или участник в конфликт, че може да се ангажира лично с намиране на удовлетворяващо го решение и ползотворен опит в тази насока изграждат увереност в собствените сили и възприемане на съда като крайно средство за разрешаване на спорове. Освен с редуциране на постъпленията, непосредственият опитът при намиране баланс на конкурентни интереси повишава и способността за обоснована оценка на случващото се в съдебно производство.

Медиацията и възстановителните подходи не следва да бъдат противопоставяни на съдебната защита. Опитът ми показва, че често страните се нуждаят от допълнително съдействие, за да разпознаят своя потенциал за среща с емоционално ангажиращия ги проблем или намиране на работещо решение. Подходящата намеса на съдията в такава ситуация е изключително продуктивна. Съдиите могат да бъдат полезни, когато не създават натиск за споразумяване, гарантират доброволно участие в съответната процедура, информиран избор, равнопоставеност и защита на уязвимите участници, а страните са подкрепени с необходимата информация, организация и квалификация.

Наблюденията ми от участие в инициативи за правно образование и междуинституционален професионален диалог показва осезаема нужда за формиране на култура на общуване и доброволно разрешаване на спорове и реална полза от такъв подход. Това обаче предполагает освен институционално сътрудничество и личен ангажимент на магистрати, съдебна администрация, адвокати, медиатори, представители на образователната общност и други заинтересовани страни.

ВСС може да подпомага магистрата чрез:

Регламентиране на нарочна процедура за подкрепа на магистрата при оценка на т.нар. външна (видима) безпристрастност.
Методическа и организационна своевременна подкрепа за ефективно напътствие към медиация.
Оценка на въздействието на въведения модел на съдебна медиация върху достъпа до правосъдие и защитата на правата на страните, анализ на удовлетвореността и оповестяване на резултата.
Насърчаване на професионален диалог по въпроси, които изискват сътрудничество между отделни правни професии и институции.
Подкрепа за устойчиви инициативи за ефективно. гражданско образование, съобразени с възрастта, нуждите и реалната възможност на участниците да опознаят различните подходи за разрешаване на спорове и управление на конфликти, да осмислят правото като регулационен механизъм и да опознаят институциите, ангажирани с неговата реализация.
Ползотворна комуникация с представители на гражданския сектор, ангажиран с оценка на общественото доверие и достъпа до съд.

Съдебна карта и ресурси

Всяка реформа следва да бъде предшествана от оценка на въздействието, структуриран дебат и ясен план за ресурсно и организационно обезпечаване. Технологиите могат да подпомогнат по-доброто използване на кадровия ресурс между съдилища от едно ниво, но не могат да заместят необходимостта от реален достъп, професионална подкрепа и достатъчен институционален капацитет.

Промените в съдебната карта следва да се основават на реалните потребности на обществото. Обективно ограничените ресурси на държавата са значим фактор, но разпределението не бива да се измерва единствено с количествени показатели. Броят на населението, на делата и наличният щат са необходима, но недостатъчна основа за структурно решение.

Оценката следва да отчита придадената социална стойност от ресурса като обхваща достъпа до правосъдие, географските и транспортните особености, кадровия потенциал, необходимостта от специализация, натовареността, сградната и технологичната обезпеченост, особеностите на местната общност и възможностите за използване на електронното правосъдие.

Опитът показва, че малките съдилища съчетават специфични рискове и възможности. Ограниченият персонален състав затруднява специализацията, заместването и разпределението на натовареността. Същевременно близостта до местната общност и познаването на нейните особености могат да бъдат значим ресурс за повишаване на доверието и усещането за сигурност (срв. “Ролята на районните съдилища в живота на местните общности”).

Подход за изпълнение

За да бъдат управленските ангажименти практически приложими, всяка значима инициатива следва да преминава през последователни етапи:

Идентифициране на проблема чрез проверими данни, обратна връзка и анализ на практиката.
Формулиране на възможни решения и предварителна оценка на техните ползи, рискове и ресурсни изисквания в дългосрочен аспект.
Обсъждане с пряко засегнатите магистрати, съдебната администрация, съсловните организации и другите релевантни участници на различни варианти с осигурена информация за предполаганите ползи и рискове.
Определяне на измерими критерии за резултат и срокове за изпълнение.
Пилотно приложение, когато това е възможно и необходимо.
Публично отчитане на предприетите действия и на постигнатия ефект.
Корекция на подхода, когато практиката покаже, че целта не е постигната или са възникнали непредвидени неблагоприятни последици.