Мотиви

Не искам да бъда началник, а и неотклонно вярвам, че овластените да правораздават нямат нужда от такъв. Смятам, че управляващите съдебната система са призвани да осигуряват необходимите условия за постигане на справедливо решение в разумен срок.

Защо пак?

За трети път поемам предизвикателството непосредствено да се ангажирам с решаване на проблеми в системата, които съм поставял отдавна. Основната причина да се включва за пореден път в процедурата по избор е, че и предходно идентифицираните проблеми в преобладаващата си част продължават да съществуват. Дори нещо повече, идеята за изграждане на централизирана деловодна система, която да разтовари съдебната администрация и съдията от времеемки рутинни действия не бе реализирана. Вместо да улесни работата, въведената ЕИСС създаде допълнителни затруднения. В тази връзка ще цитирам една разпространена интернет история. Ученик пита учителя си колко дълго да чака нещата да се подобрят. Учителят отговаря ”Ако чакаш, ще е много дълго”. Не желая да чакам, а възнамерявам да работя и допринеса за скорошно и осезаемо подобряване на ситуацията. Амбициран съм да съсредоточа усилията за постигане на осезаема промяна в средата сега, а след изтичане на мандата да възползвам от резултата на съдийското поприще. Същевременно не мога да остана безразличен към трайно отлаганото разрешение, а и залогът за реализация на посочената цел изисква концентриране на цялото внимание върху задачи и дейности, несъвместими с текущата съдийска работа. Това поддържа мотивацията ми да се включа и в настоящата кампания. 

Защо да се делим?

Давам си сметка, че проблемите на съдия в голям и малък град са от различно естество. Намирам обаче за изключително деструктивно противопоставянето между съдии на териториален, институционален, съсловен и какъвто и да било друг признак. Да бъдем част от общност е основна човешка потребност. Усещането, че конкретен наш общ интерес или ценност биват застрашени логично стимулира сплотяване. В подобно състояние противопоставянето на припознатия причинител на опасността е гарантирано. Затова си мисля, че, предвид присъщата за съдията способност да разбира чужда позиция, да я цени според общоприети ценности и да търси адекватното решение след като се уверим, че сме разбрали проблема, в основата на битуващото разделение стои неефективната комуникация помежду ни. Смятам, че усещането за проблем у отделния съдия или група от съдии, независимо от неговото естество и дали реално съществува или е резултат на обичайното стереотипизиране, препятства формирането на съдийска общност. Смятам, че избраният член на Съдийската колегия на ВСС калкулира доверие, което може и трябва да бъде капитализирано в подкрепа за развитие на общностно мислене. Решен съм да покажа, че всеки, без оглед на обстоятелството от кой съд идва и дали го познавам лично, може да очаква, че споделен проблем ще бъде чут, обстойно изследван и разрешен

За нов модел на взаимодействие ВСС – редови магистрати

Както от своя непосредствен опит, така и предвид ситуации на които съм свидетел оставам с впечатление, че различните управленски състави трайно омаловажават критичната обратна връзка, в резултат на което проблемите се задълбочават. С оглед придобитите знания допускам като възможна причина и грешки в процеса на комуникация. Като член на ВСС възнамерявам да работя за подобряване на комуникацията в системата и утвърждаване на управление, открито към критична обратна връзка. Ето защо и при гласувано ми доверие възнамерявам да осигуря непрестанна обратна връзка с действащите съдии, идентифицирали потребност гласът им да достигне до ВСС, съответно до СК на ВСС.  

Съзнавам, че изборът предполага доверие, което се печели трудно. В предходната кампания бивш член на ВСС съзря проблем в моята кандидатура предвид позицията ми в професионалната йерархия – тогава бях съдия в Софийски районен съд. В предходната кампания съдия Дария Проданова олицетвори ВСС с домоуправител. Допадна ми това сравнение, защото вярвам, че управлението на общност от независими магистрати се опира на безусловно зачитане на индивидуалната независимост, адекватна подкрепа при разрешаване на неизбежните (поради което и нормални) противоречия с участието на пряко засегнатите, освен ако това е невъзможно. Това поддържа самочувствието ми да поискам кредит на доверие макар и да съм  първоинстанционен съдия в окръжен съд и без административен опит. Не искам да бъда началник, а и неотклонно вярвам, че овластените да правораздават нямат нужда от такъв., а смятам, че управляващите съдебната система са призвани да служат на осъществяващите съдебната властредовите съдии, като своевременно идентифицират и отстраняват проблемите, препятстващи доброто правосъдие.

Споделям тезата, че от управляващите системата на различните й нива зависят много неща и логично е очакването, че трябва да бъдат свършени именно от натоварените с управлението. Смятам обаче, че ефективното управление на съдийската общност се основава на ползотворно сътрудничество. Капитанът указва посоката, но корабът няма да стигне до целта, ако всеки член на екипажа не изпълнява надлежно функциите си. Има и редица въпроси, по които капитанът се нуждае от специалните знания на членове на екипажа. Затова вярвам, че посочени проблеми и предложени решения са реален принос за подобряване на ситуацията. Оттук извеждам убеждението си, че модел на управление на съдебната система като цяло и на органите на съдебна власт поотделно, основан на активно участие на редовите съдии както поотделно, така и опосредено чрез съсловните организации, етична саморегулация и институционална подкрепа за усъвършенстване на правораздаването, ориентирано към ефективна защита на очакващия правосъдие, ще обезпечи изграждане на нормални колегиални отношения в системата, така и ще повиши общественото доверие в съдебната институция. Като член на ВСС съм готов да поема произтичащата от позицията отговорност да се случи и същевременно ще разчитам на подкрепа, каквато виждам включително в своевременната критична обратна връзка.

Убеден съм, че сама по себе си предизборната кампания може да канализира енергия на чувствителните към общите проблеми, да бъдат обстойно обсъдени и да бъдат дефинирани конкретни решения. Намирам това начинание и за реална проява на съдийското самоуправление, което ще осигури възможност за настоящия състав на ВСС да обогати гледната си точка и да предприеме реализация на оценените като добри предложения, а бъдещият състав на ВСС да бъде ангажиран с привеждането им в изпълнение още с встъпване в правомощията си. Затова възнамерявам да в концепцията си както да дефинирам възприетите от мен проблеми, така и да предложа възможни решения и да инициирам, съответно да участвам в тематично ориентирани дискусии. Това ми дава увереност да смятам, че и със самото си участие в кампанията мога да допринеса за усъвършенстване на практиката, което е друга причина отново да се включа в кампанията. 

Опование на съдийското самоуправление

Безусловно споделям разбирането, че единствено независимостта на съдебната власт във всичките й измерения обезпечава върховенство на правото, а натоварени да го гарантират са редовите съдии, прокурори и следователи. Вярвам, че чувствителността у нас като правоприлагащи към принципно обоснован чужд интерес и способността ни да подчиним собствената си преценка за дължимо на общоутвърден еталон са гаранция за достигане на така прокламирания резултат. Тази взаимозависимост, особено отличима при нас съдиите, бе разпозната от законодателя и логично доведе до прякото ни овластяване да се ангажираме с разрешаването на въпроси, гарантиращи доброто правораздаване. Практиката обаче показва крещяща нужда от попълване на концепцията със съдържание. Ефективното управление на общите дела предполага приоретизиране на общия пред неизбежния личен интерес. Тази колизия (невъзможна в обичайната ни работа) е неизбежна в процеса на самоуправление. Предизвикателство пред нас е да разпознаем споделен проблем не според собственото си разбиране, а като чуем колегата и осмислим породилата го потребност. По една или друга причина ангажираните с управлението на системата не подпомагат процеса на ефективна комуникация, обуславящо и постигане на управленско решение. Дори напротив, налице са данни, че недостатъците на нормалния процес на израстване се интерпретират като показателни за неефективността му. Споделям тезата, че съдийското самоуправление е неизбежно не понеже го пише в закона, а защото няма кой (вместо редовите съдии) да обезпечи пълноценното функциониране на правосъдието. Реализацията му обаче предполага както осмислянето на този специфичен подход като реален способ за преодоляване на системни проблеми, така и подкрепа за формиране на нужните умения. Придобитите знания за груповата динамика, за способите за преодоляване на конфликти и натрупания опит да стимулирам участниците в такъв непосредствено да участват при разрешаването му ме мотивират да смятам, че съм в състояние да допринеса за осмисляне на този подход и оползотворяване на неговия значителен потенциал в процеса на управление на общите дела. На заинтересуваните от темата предлагам и тезата си, най-общо представена в под наименование “Една гледна точка за съдийското самоуправление” Надявам се позицията на член на ВСС да ми осигури необходимата за целта легитимация и възможност да съсредоточа усилията си за формиране на ценностно ориентирана и сплотена съдийска общност.

За повишаване ефикасността на работата

Приемам като непосредствена задача за всеки член на ВСС и в частност на Съдийската колегия, пряко да се ангажира с  оптимизиране на работния процес с цел съсредоточаване вниманието на съдията върху правоприлагането.  При постоянно усложняващата се правна тежест на съдебните спорове намирам за основен системен проблем неефективното използване на наличния и обективно ограничен ресурс. Поради тази причина, освен че не се колебая да посоча констатирани недостатъци, винаги съм търсил и предлагал варианти за преодоляването им. В началото на мандата си като правосъден министър (може би 2002 г.) Антон Станков присъстваше на общото събрание на Софийски районен съд присъстваше Антон Станков. В контекста на идентифицираната с отчета трайно висока натовареност предложих да се предвиди съкратена процедура при безспорни вземания. Министърът, който до избора си беше и съдия, застъпи теза, че това е невъзможно. Последвалата регламентация както на ниво Европейски съюз, така и в родното ни законодателство опроверга тази теза. Въведеното заповедно производство обаче доведе до пряк ангажимент на съдията с несвойствена му работа – да преписва данни от структурирано по съдържанието си заявление. През 2012 г. се включих в работна група, водена тогава от колегата Деница Вълкова в качеството й на заместник-министър и по мое предложение бе решено поетапното въвеждане на електронното правосъдие да включи и заповедното производство. В основата на обосновката бе възможността за въвеждане на данните в структуриран формуляр от заявителя, систематизирането им в база данни и последващото инкорпориране във формализирания съдебен акт. Друг е въпросът, че тази отдавна разпозната необходимост не е пълноценно реализирана и понастоящем.   

Възприемам електронното правосъдие като единствено средство за ефективно управление на постоянно увеличаващия се информационен поток. Съществен негов компонент е предвидената Електронна информационна система на съдилищата (ЕИСС). Споделям оценката, че приетото от ВСС изпълнение не посреща потребностите на съдилищата. Актуалното състояние на ЕИСС набляга върху регистрация на събития, относими към документооборота, но я лишава от необходимата информативност, за да оптимизира дейността на съдията.  Воден от убеждението, че прякото ангажиране с конкретен проблем гарантира и неговото трайно разрешаване се включих в работната група по ЕИСС. Убеден съм в необходимостта от участие на действащи съдии при усъвършенстването на ЕИСС, но смятам, че то следва да бъде съсредоточено върху оценка на конкретни предложения и евентуалното им надграждане. За съжаление обаче специализираната администрация на ВСС и ангажираните с темата членове на СК на ВСС се дистанцират от идентифициране и решаване на проблемите, за което се разчита основно на ентусиазма на действащи съдии при обяснение, че ангажираната за целта администрация не може да се справи. Оставам с впечатление, че ВСС възприема за нормално компенсиране на дефицит у специализирана администрация с възлагане на неприсъщи функции на съдии. Смятам подобен подход за крайно неефикасен, тъй като изисква откъсване от присъщата им дейност по правораздаване. Промяната на този подход е друг мотив да се ангажирам пряко с управлението на процеса като член на ВСС. Имам идеи за надграждане на ЕИСС, които ще развия в концепцията си. Реализирал съм и някои разработки, които възнамерявам да онагледя в рамките на планираните срещи като се надявам да обсъдим тяхната приложимост и полезност с оглед последващо оптимизиране на ЕИСС.

За ВСС и политиките

Давам си сметка, че участие в колективен орган, каквито са ВСС и СК на ВСС, предполагат специфични умения. През 2012/13 г. преминах Националната програма “Управленски умения” на Сдружение “Българско училище за политика “Димитър Паница”. Там си дадох сметка, че политиката не е запазена територия за политиците, а необходима основа за устойчиво управление на всяка общественозначима дейност. Убедих се също така, че структуриран дебат с участието на всички заинтересовани обезпечава и намиране на общоприемливи решения. За пълноценна комуникация и с представители на изпълнителната власт на местно ниво споделят и съдии от т.нар. “малки съдилища”. Затова смятам, че ВСС дължи да разработи и огласи политики, на която основа да осигури и управлението на съдебната система. Само такъв подход гарантира системност, прозрачност и отчетност. Като член на ВСС възнамерявам за допринеса за това.

От респектиране към мотивиране

Все в насока за сдобиване с необходими умения и с оглед желанието за включване и в кампанията за пряк избор на членове на ВСС за периода 2017 г. – 2018 г. преминах тематичен курс “Групова динамика и изграждане на екипи”, воден от д-р Пламен Димитров и Никола Йорданов. В това обучение се убедих в потенциала на екип, обединен около споделени ценности, да оползотвори потенциала на различните гледни точки. Впоследствие участвах в организирани от “Българска асоциация за тренинг и развитие” тематични срещи за обмяна на опит при екипна работа. Видях подходи, които намирам за пряко приложими в рамките на предлаганата от мен неформална проверка (ще я развия в частта “Атестиране”). Екипната работа ме вълнува и понастоящем като продължавам да изучавам различни техники за комуникация в емоционално натоварени ситуации. Уверен съм, че придобитите знания и умения, както в областта на междуличностни конфликти, така и при формиране и управление на екипи, ще допринесат за ползотворно представяне и пълноценно обсъждане на различни гледни точки и в работата на колективните органи СК и ВСС. При получен кредит на доверие възнамерявам да задълбоча квалификацията си в тази насока и да подкрепя изграждане на нова делова култура в работата на ВСС и СК особено при емоционално натоварени дебати.

Отчитам факта, че властта във всяко измерение изкушава, а практиката и понастоящем показва авторитарни методи за управление. Намирам за недопустим такъв подход, а критичната обратна връзка за наложителен негов коректив. Приемам като форма на авторитаризъм както съзнателно осъществени действия, накърняващи индивидуалната независимост, така и игнорирането на критична обратна връзка. Смятам, че както колективният орган, така и административният ръководител на органа на съдебна власт дължат безусловно зачитане на индивидуалната независимост. Затова и всеки сигнал от магистрат, че е засегната независимостта му от административен ръководител налага всестранно изследване и задълбочен анализ на събраната информация за всяка ситуация, идентифицирана като проблемна. Убеден съм, че освен онагледената непримиримост към такова явление, своевременното ангажиране със всеки случай ще гарантира установяване на причината, което е и предпоставка за намиране на адекватното решение. Както пренебрегването на сигнал (включително и чрез приемането му за сведение без обективиран анализ на получената информация), така и формалния подход при оценката на сигнала разкрива неспособност у кадровия орган да управлява адекватно този процес. Авторитетът на органа се утвърждава с обоснован отговор на неоснователна критика или отчетен принос на критична обратна връзка за разпознаване на проявена слабост. Смятам също така, че СК на ВСС дължи проактивност в тази насока като своевременно разпознава появили се белези за авторитарен подход дори и да не е изрично сезиран, като предприеме адекватни мерки с цел предотвратяване утвърждаването му като модел на управление. През периода 2019 г. – 2021 г. участвах в състава на Анализиращия екип при Центъра за спогодби и медиация към Софийски районен съд и Софийски градски съд. В това си качество се съсредоточих върху анализ на данни, изследване на произтичащи от тях закономерности и търсене на адекватни решения. Така придобитият практически опит е друга причина да смятам, че съм в състояние да допринеса за качествена промяна и в очертаната насока. Предложения за конкретен подход ще формулирам в концепцията си в частите “Атестиране” и “Дисциплинарно производство”.

Смятам също така, че консолидираното доверие към пряко избран от съдиите член на Съдийската колегия разкрива значим потенциал за подкрепа при разрешаване на неизбежните междуличностни конфликти. Практиката доказва разбирането, че неотработеният конфликт влошава качеството на работната среда и поражда разнопосочни проблеми с непредвидима тежест. Интересувам се от медиацията и възстановителното правосъдие като алтернативни способи за разрешаване на спорове като съм преминал редица обучения по тези теми. Наблюденията ми дават основание да вярвам, че не потискането на емоцията, а ефективното й управление осигурява ползотворни взаимоотношения. Имам опит при подпомагане на участници в конфликт пряко да се ангажират с неговото преодоляване. Натрупаните знания и придобити умения формират увереността ми, че съм в състояние да подкрепя както градивно разрешаване на конкретни междуличностни конфликти, така и да подкрепя логистично съдии, проявяващи интерес да посредничат в подобни ситуации. 

Един за всички – всички за един

Вярвам, че общественото доверие в съдебната система е значим капитал за утвърждаване усещането за справедливост. Безусловно споделям тезата, че съдията не следва да се обяснява за конкретно свое решение. Не смятам за достатъчна обаче евентуално изразената позиция от съда или от съответната колегия на ВСС. При дефицит на доверие разбирането, че съдът говори само с актовете си, не е в състояние да противостои ефективно на едностранчиво или тенденциозно публично огласена негативна оценка било на съдебен акт, било на работата на системата като цяло. Тъй като професионалният престиж на отделния магистрат печели и утвърждава доверието в съдебната система, накърнената репутация не е индивидуален проблем. Засегнатият престиж на един рефлектира върху всички нас и авторитета на съдебната система като цяло. Според мен адекватният отговор на публична атака изисква някой, различен от съдията да очертае правилата, при които осигуряваме земната справедливост и ценностите, които отстояваме с поверената ни власт. Воден от това си разбиране в публично пространство огласих позицията си досежно публичното обсъждане на съдебен акт и изразих представата си за ролята на ВСС при публична атака на магистрат под надслов “Словото като благодат и оръжие”. 

Бях част от съдебната система, когато изпълнителната власт и политически ангажираните личности избягваха да рушат авторитета на съда. Станах свидетел обаче на безпринципното критикуване актове на съда в контекста на борба с престъпността. Показателно е също така, че политическите ангажираните критици на съдебни актове стават ревностни поддръжници на разделението на властите и независимостта на съда, когато слязат от власт или станат непосредствен обект на въздействие от друга власт. Тази метаморфоза според мен разкрива значението на изградена от съдебната власт трайна и последователна политика за публично отстояване на независимостта. Оказа се, че декларираната и публично огласена принципна позиция не е в състояние да защити авторитета на правосъдието от изявления на политици. Доживях обаче член на ВСС да се противопоставя на съдебен акт, обосновавайки реакцията си с накърнени “майчински чувства”. Намирам за абсурдна и последвалата изявлението позиция на СК на ВСС . Вместо да допринесе за изясняване на правилата и ролята на съда в процеса на тяхното утвърждаване, СК на ВСС публично се присъедини към емоционално подплатената атака срещу съдебен състав. Включих се в обществения дебат с достъпните ми ресурси, където онагледих възможен, според мен, подход за реакция под наслов “За справедливостта, вътрешното убеждение на съдията и независимостта на съда”.

За разлика от безусловния ангажимент на ВСС да противостои на всеки опит за накърняване на независимостта от външен за системата източник, не намирам опора за отстояване на такава при изразени критики към конкретни действия или бездействия на този орган от магистрат или  съсловни организации. Всяка критика отразява непосрещнато очакване и осигурява реална възможност проблемът или взетото решение да бъде видяно от различна гледна точка. Затова и я намирам за полезна. Смятам, че публично оповестената критична обратна връзка е показателна за липсващата комуникация между ВСС и редовите магистрати, съответно техни съсловни организации. Стигматизирането на критичната обратна връзка лишава управляващия орган от реална представа за ефекта от собствената му дейност и предпоставя отчуждаване от съдиите. Неубедителните решения на ВСС и съответно на СК от една страна и нежеланието на тези органи да чуят добронамерената критика от друга определя огласената позиция като единствено средство за изразяване на позиция по обществено значими въпроси и разграничаване от безпринципна практика на органа. Скъсаната връзка определя общественото мнение като единственото средство за въздействие при утвърждаване на пренебрегнати принципи. Убеден съм, че утвърждаването на ефективна комуникация в системата ще възстанови вътрешносистемния дебат като намирам за наложително да бъде утвърдено правото на всеки магистрат или съсловна организация да изрази и публично позиция, ако сметне взетото решение за несъответстващо на общоприети ценности. Отстояването на авторитета на ВСС и съответно на СК включително и при публично оповестена позиция произтича от опровергаване на неоснователна критика, а когато е основателна – поемане на отговорност и предприемане на действия за предотвратяване или поправяне на произтеклите вредни последици. Самокритика, особено когато е провокирана от критичната обратна връзка, доказва, че членовете на колективния орган са в състояние да подчинят егото си на принципно обоснования общ интерес.

За усъвършенстване на механизма за измерване, оценка и управление на натовареността 

Отдавна се вълнувам и от темата за натовареността. През 2009 г. се включих в публично обсъждане по повод възложено от ВСС на външен изпълнител разработка на модел за измерване на натовареността през 2009 г. В контекста на предложението съдиите да изградят механизъм за качествена оценка на тежестта на делата застъпих теза за времевия фактор като обективен измерител на натовареността. Изпълнителят на проекта я отрече като неприложима с довод, че това се прилагало в Америка, но не било намерило отражение в Европа. През 2010 – 2011 г. в рамките на партньорска подкрепа екип от съдии от Германия и Испания споделиха, че времевата тежест на процесуалните действия е водещ критерий и при тях. През 2011 г. тогавашният председател на ресорната комисия във ВСС ме покани да представя идеята за времевата тежест на процесуалните действия. Концепцията изглежда утвърдена понастоящем, но подходът за осъществяването й се нуждае от усъвършенстване. 

Смятам, че постигането на безспорно дължимия резултат – справедливо решение в разумен срок, предполага рационално използване на обективно ограничения ресурс. Затова и смятам, че отговорността за постигане на очертания резултат е споделена между съдията и ангажираните с управлението на ресурсите в системата – административния ръководител и ВСС. Системата за измерване на натовареността е съществен елемент от цялостния механизъм, но не е достатъчен. Наложително е адекватно управление на потока от дела и ефикасно разпределение на функциите по администриране на отделното дело. Единствено съдията може да прецени кое е необходимо, за да разреши повдигнатия спор, но дължи да стори това като държи сметка за нуждите и на останалите потребители на услугата правосъдие. Извън контрола на съдията обаче остават процесуалните действия, ангажиращи вниманието му и организацията на специализираната съдебна администрация. Ангажимент за ВСС е да осигури материалните условия и да разпредели функциите по управление на делопотока така, че да обезпечи обективна възможност съдията да концентрира вниманието си върху правоприлагането. При адекватно разпределени функции отговорност на административния ръководител е да наблюдава индивидуалните практики и при констатирано отклонение от обичайното за съда управление на делопотока, да идентифицира причината като предприеме адекватни мерки за своевременното й отстраняване. Конкретни идеи като обект на обсъждане съм развил в частта “Натовареност”.

За здравословни и достойни условия на труд

Конкретен пример за пренебрегване на значим проблем, пряко произтичащ от неадекватна организация на работния процес, виждам трайното бездействие както на ВСС при различните му състави, а и на различни административни ръководители, пряко да се ангажират с осигуряване на безопасни условия на труд. Работех в един кабинет с колега, който не жалеше сили в стремежа си да отговори на очакването да се справи с възложените му дела. Не успя. Срещу него беше инициирано дисциплинарно производство, в рамките на което се отприщи онкологично заболяване. Почина на 34 годишна възраст. Това събитие онагледи проблема и в началото на 2008 година съдии от СРС поискахме от ВСС да определи границата на щадящото психическо натоварване. Огласената нужда не бе идентифицирана от сезирания с искането състав на ВСС. Това доведе до сезиране с проблема на трите съдийски организации. На призива за съдействие откликна единствено ССБ. Идеята бе разпозната като значима и подкрепена ресурсно от Оперативна програма “Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд”. В резултат на проведеното експертно изследване на условията на труд при упражняване на специфичната съдийска работа експертите заключават още през 2008-2009 г., че при хроничното поддържане на неизбежния стрес при съдийската професия, дори на установеното към онзи момент средно и умерено над средното ниво, е мощен фактор, който ще продължи да провокира устойчиво нарастване на заболеваемостта и риска за физическото и психичното здраве, за социалната реализация и професионалната компетентност на съдията.  За съжаление през 2016 г. злокобното пророчество придоби съвсем реално изражение в най-тежката му форма и за съдия в Софийски градски съд. Споменатите примери не са изключение, нито са уникални за родната ни система. Рисковете обаче могат да бъдат управлявани. В рамките на проекта бяха предписани конкретни мерки за превенция и ограничаване на рисковете за здравето на съдията. Изследването бе поставено на вниманието на тогавашния състав на ВСС. Проблемът изглежда неразпознат и от следващите състави. Не намирам оправдание за безхаберието на ниво ВСС и смятам да изисквам прякото му ангажиране с обезпечаване на безопасни условия на труд. 

Известни са ми инициативи по места като адмирирам далновидността на административните ръководители и загрижеността за основния ресурс в съдебната система – хората. По една или друга причина обаче в трайно натоварените съдилища този проблем се игнорира. Неоправданото бездействие на ВСС като да стимулира неглижирането на проблема от административното ръководство на отделните органи. Не изключвам причина за това да е и невъзможността или нежеланието да го осъзнаем като реално съществуващ. Смятам обаче, че бягството от доказано възможен проблем само го задълбочава. Решението е в профилактика, а при невъзможност – ограничаване на неизбежните вреди. Убеден съм, че адекватното решение налага намеса на ръководството и обуздаване на нездравословен работохолизъм. Затова и като член на ВСС възнамерявам пряко да се ангажирам с регламентиране на работен процес, гарантиращ здравето и човешкото достойнство както на магистрата, така и на администрацията в органите на съдебната власт.

За работоспособен ВСС

Капсулирането на ВСС стимулира и тенденция за преосмисляне модела от постоянно действащ с откъсване на редовите съдии от правораздавателната им дейност към съвместяване участието на избраните съдии в работата на колективния орган с правораздавателната им дейност. Несъмнено прекият ангажимент с правораздавателна функция предотвратява изграждане на чиновнически манталитет. Ежедневните срещи с колеги в рамките на осъществяване на правораздавателната функция гарантира и чуваемост както на съществуващите проблеми, така и за убедителността на взетите решения. Смятам обаче, че подобен подход е мислим само при наличие на специализирана администрация на ВСС с доказана способност да анализира процесите и да предлага адекватни решения на идентифицираните проблеми. Личните ми наблюдения не дават основание за извод, че администрацията на ВСС понастоящем разполага с такъв ресурс. Убеден съм, че единствено фокусиране на цялото внимание и съсредоточени усилия от страна на мотивирани съдии ще осигури и наложителната бързина при разработване на адекватни решения. 

За повишаване правосъзнанието в обществото

Незнанието за дейността на съда, било в резултат на липсваща информация, било като последица от невярна интерпретация, логично провокира усещане за несигурност. На тази основа едностранчиво представения в публичното пространство акт на съдебната власт поражда недоверие. Убеден съм, че единственото средство за утвърждаване авторитета на съдебната власт е повишаване на правосъзнанието в обществото. Понеже вярвам, че всеки съдия, независимо от позицията която заема в йерархията, може да допринесе за постигане на тази цел, се ангажирах със запознаване на подрастващите с дейността на съда. От  2004 г. досега съм разработил множество методологии за представяне работата на съда сред ученици от различни възрасти под наименование “Червената шапчица”, прераснал в “Магическата сила на правилата”, “Спорна топка”, доразвит като “Тайнственият свят на спора”, „Наркотикът – въпрос на свободен избор или лесен начин да загубиш свободата си“ и “Игра на предизвикателства”. .За социалното значение на инициативата съдя и от проявявания журналистически интерес в това число и от електронното издание  „Вижте“ – новините на детски език.

Съавтор съм и на симулиран процес под наименование „Наказателният процес от А до …Я“, реализиран съвместно от Съюза на съдиите в България и Асоциацията на полицейските началници. Необходимостта от ефективна комуникация и съвместно обсъждане при въвеждане на нови институти и на срещани в практиката проблеми на съвместни форуми между съдии и всички ангажирани да обезпечат усещането за правна сигурност в обществото, е идентифицирано като добра практика и в редица становища на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС).

Още към 2004 г. разбрах, че и колеги в различни съдилища осъществяват подобни инициативи. Едва през 2014 г., но не поради изследван местен опит, а провокиран от доказано повишаване на общественото доверие в други държави, ВСС припозна работата с ученици като удачна форма за издигане авторитета на съдебната власт. Липсващият поглед или пък игнорирането на родния опит е друга причина да желая да покажа, че ВСС трябва да разпознава и поощрява перспективни начинания с основна цел за повишаване на правосъзнанието в обществото. Авторитът на съдебната власт е логичен резултат от утвърдени способности за ценностно ориентирани, информирани и способни за самостоятелна оценка у членовете на обществото.

Ентусиазмът на впечатляващо число съдии и прокурори, отзовали се на предложението за включване в дейността, доведе до 5-годишно споразумение между ВСС и Министерството на образованието и науката в рамките на Образователна програма „Съдебната власт – информиран избор и гражданско доверие. Отворени съдилища и прокуратури”. Смятам, че ефектът от начинанието може да бъде значително увеличен при адекватна методологическа подкрепа, каквато понастоящем липсва. Наблюденията ми дават основание да твърдя, че повишаването на правосъзнанието се нуждае от трайни усилия, полагани системно и то през целия обучителен период при отчитане възрастовите специфики на децата. Това налага и целенасочена и съгласувана с Министерство на образованието и науката политика в рамките на гражданското образование, за което също бих могъл да допринеса. 

С какво ще допринеса?

През целия си професионален път съм отстоявал принципи и нямам намерение да опетня името си като участник във ВСС и в частност на Съдийската колегия. Амбициран съм да инвестирам името си във възстановяване авторитета на колективния орган, който смятам за необходим за утвърждаване независимостта на съдебната власт. Вярвам, че това ще доведе и до присъщото удовлетворение, че осигуряваме социален мир като разрешаваме спорове, което страните не могат да сторят сами. Решен съм да допринеса за значително подобряване на средата и след изтичане на мандата да се върна на мястото си, за да се възползвам от плодовете. В тази връзка няма да се възползвам от кариерни бонуси дори и да бъдат възстановени от други политици „загрижени“ за професионалното развитие на членовете на ВСС.

Имам нужда да бъда част от общност, чувствителна към индивидуалния проблем и обединена в отстояване на ценности. Убеден съм, че при упорита и целенасочена работа, институционално и организационно обезпечена от Съдийската колегия на ВСС, усещането за принадлежност към авторитетна в обществото социална прослойка е гарантирано. Натрупаните знания и опит ме мотивират да се считам за способен да допринеса за този резултат. 

Обръщение

Благодаря на насърчаващите ме да се включа в настоящата кампания, че разпознават у мен потенциал да допринеса за подобряване на ситуацията. Благодаря и на колегите, гласували ми доверие при предходния избор като се надявам, че ще го заслужа и понастоящем. Давам си сметка, че консолидацията на необходимата подкрепа за избор изключително зависи от моето представяне и ще направя всичко по силите си да не ви разочаровам, колеги – както в рамките на кампанията, така и при гласувано ми доверие да бъда част от следващия състав на ВСС.

Напред →

Кой съм аз и какво съм правил досега?