Обръщение към Общото събрание на съдиите за избор на членове на ВСС

Уважаеми колеги, за тези, които не ме познават – аз съм Владимир Вълков. Съдия съм от 1997 г. като след конкурс станах младши съдия в Софийски градски съд, а от 1998 г. съм съдия на длъжност в Софийски районен съд. Понастоящем съм командирован в Софийски градски съд.

През 2011 г. за пръв път станах баща. По това време журналистка, когато разбра, че пиша решенията си събота и неделя, ме попита как ще успея да съвместя тези две качества. Амбицията ми да се доказвам като командирован съдия в Софийски градски съд провокира отговор – „не знам“. През 2012 г. бях разкомандирован. Върнах се в Софийски районен съд и намерих своя отговор. Обичам да помагам на хората да преодоляват своите проблеми, но реших да бъда и отговорен баща. От личен опит, а и от споделено от колеги зная, че често включването в абстрактно формулираните срокове при по-голям обем дела е за сметка на семейството. Вярвам, че при утвърдената нормата на натовареност, визираща ангажимент за съдията 1600 часа годишно, съвместяването на социалната ми роля с ползотворно родителство е постижимо. Достатъчно е ВСС да изпълни вмененото му задължение да гарантира здравословен режим на работа, включващ и минималната междудневна почивка и седмична почивка, съответно обективна възможност за ползване на годишен отпуск, за което нормата също помага.

По време на срещите чух теза, че проблем с натовареността имат само софийските съдилища, защото не си решаваме делата. Работата е там, че обемът дела продуцира безкраен доклад. В резултат на възложените на съдията дейности в процеса на администриране на делата, по моя преценка неналагащи правни познания, утвърдената от трудовото законодателство петдневна работна седмица не стига, за да бъде гарантиран дължимия резултат в рамките на абстрактно формулирания законоустановен и инструктивен срок. Според Консултативния съвет на европейските съдии справедливото решение предполага ясно изразена позиция по всеки съществен за изхода от спора довод, предпоставка за което е отделяне на необходимото внимание към всяко възложено ни дело. Това обективно изисква време.

Осъзнавайки този проблем още през 2012 г. при избора на настоящия ВСС формулирах теза, че отговорността за управление на потока от дела е споделена между съдията, ръководството на съда и ВСС. Управляващите процесите в системата дължат да осигурят необходимите условия посредством адекватна организация и да гарантират необходимото време за съсредоточаване вниманието на съдията върху всяко възложено му дело. Вярвам, че основана на това разбиране система за управление потока на делата ще гарантира в максимална степен постигане на резултата – справедливо решение в разумен срок. Необходима е оптимизация на работните процеси и освобождаване на съдията от несвойствените му задължения при администриране на делата. Липсваща реакция по този въпрос от страна на настоящия ВСС ме мотивира отново да приема предизвикателството и като член на следващия ВСС да работя за това.

Наложително е и преосмисляне на подхода за измерване на натовареността. Разработената понастоящем методика би могла да осигури съотнасяне на натоварването между различните съдилища. Обобщената информация не държи сметка за реалните нужди на очакващите правосъдие и за обективните възможности на ангажираните да го осигурят – редовите съдии. Прогнозата за натовареност е безусловно необходима за планиране на дейността. Смятам обаче, че ефективното управление на потока от дела, на която нужда системата за измерване натовареността на съдилищата дължи да откликне, изисква представа за непосредствения ангажимент на отделния съдия. 

Методиката не дава представа за реално извършената работа от съдията като същевременно допълнително ангажира персонален ресурс за обслужване на системата. Тя е основана на абстрактно формулирани стойности и предпоставя корекция на тежестта на делото след приключването му при хипотетично заложени параметри без да се държи сметка за реално извършеното. Лишеното от тежест дело след третата година на образуването му на практика изкривява реалната картина. Тежестта, отнесена към делото създава проблем и за идентифициране на свършената работа от различни съдии по едно и също дело.

Убеден съм, че остойностяване на времевата тежест на съществените процесуални действия по типово определени дела ще доведе до отчитане непосредствения ангажимент на съдията с оглед предстоящото действие по всички възложени му дела.

При отчитане реалната натовареност в рамките на централизирана деловодна система, съвместяваща и функции за случайно разпределение на делата, равномерната натовареност е гарантирана. Време е машините да си свършат работата, а не хора да работят за тях.

Прогнозираното като необходимо време за съответното процесуално действие по типово определени дела позволява своевременно идентифициране на затруднения при управление потока от дела както непосредствено от съдията, така и от ангажираните с управлението на процесите в системата. Адекватната подкрепа в подходящия момент е в състояние да предотврати затлачване на състава.

Единната система за управление потока от дела, основана на отчитане на реално извършените действия позволява съобразяване реалната натовареност при промяна на съдията-докладчик било при замяна на титуляра на състава, било при заместването му.

Разграничаването на отделните процесуални действия в рамките на типово обособени дела позволява и анализ ефикасността на процедурите с произтичащата от това реална възможност за идентификация на проблемите.

Смятам, че идентифицираните и споделени добри практики по оптимизиране на процедурите по управление на делото и потока от дела е предпоставка за сътрудничество, а не противопоставяне. Разумното управление на този процес ще доведе до усъвършенстване на процедурите и в крайна сметка до увеличаване ефективността на правораздавателната дейност.

Друга причина да приема предизвикателството да участвам в следващия ВСС е наложилото се и все повече обострящо се противопоставяне между съдии, съдилища, съсловни организации. От проведените срещи разбрах, че в основата му стоят стереотипи, провокирани от неадекватна комуникация. Девизът на моята кампания е: Поотделно сме съдии, но обединени сме съдебна власт. От всеки един от нас зависи как ще обезпечим реализацията на тази власт.

Като съдии знаем какво ни трябва, за да утвърдим върховенството на правото. Като овластени да говорим от името на народа сме длъжни да гарантираме, че всеки съдия, независимо в кой съд правораздава, следва да е в състояние да обърне необходимото внимание към всяко дело. Възприетата понастоящем единица за отчитане свършената работа от съдилищата отразява бройки дела. Иска ми се обаче освен съдията, непосредствено ангажиран с разрешаване на повдигнатия пред него проблем Инспекторатът към ВСС, а и ВСС да си дадат сметка, че зад тази цифра стоят реални човешки съдби. Ето защо считам, че наложеният понастоящем производствен критерий – бройка дела за единица време, омаловажава съдийския труд. Смятам за адекватен критерият постигнат резултат. В този контекст особено важният въпрос за съдебната карта не може да почива на математическа формула, основана на финансови съображения. За мен ролята на съда в общността е водеща. С въвеждане на електронното правосъдие местната подсъдност губи придаденото й значение. Това от своя страна  позволява усвояване на наличния ресурс в по-малко натоварените съдилища. Струва си да бъде обсъдена и възможността за дистанционно водене на процес в открито заседание.

Вярвам, че утвърждаване на подход, акцентиращ върху отговорността на съдията да оползотвори обективно ограниченото време с оглед и нуждите на всички страни, разчитащи на неговото внимание; идентифицирането на добри практики, водещи до повишаване на ефикасността и тяхното споделяне освен, че отдава дължимото признание за добре свършената работа, гарантира цялостно усъвършенстване на правораздавателната дейност. Дисциплинарната отговорност следва да бъде утвърдена като крайно средство за въздействие, а ефективността му предпоставя огласени правила, прилагани еднакво спрямо всички аналогични случаи. Съблюдаването на тази политика естествено води и до формиране на съдийска общност. Ангажимент на ВСС е да концентрира усилията на Инспектората именно в тази посока.

Кадровото обезпечаване на съдилищата, осигурено чрез своевременно планиране и регулярност на конкурсите, съответно гарантирана мобилност на щатни бройки при утвърден стандарт за кадрова обезпеченост на всеки орган на съдебната власт, ще гарантира нужната справедливост в системата.

По време на кампанията чух мнение, че съм твърде амбициозен да стана член на ВСС при положение, че съм съдия на длъжност в районен съд. Още през 2012 г. застъпих теза, че в съдебната система, изградена, за да обезпечи правораздавателната функция на съдията, ролята на ВСС е подпомагаща. Благодаря на съдия Дария Проданова за споделената в рамките на кампанията асоциация на ВСС с домоуправител. Да, моята представа за ВСС е за управител на храма на Темида. Това му качество го ангажира пряко да се грижи:

• за изграждане на ползотворни „съседски“ отношения между овластени да правораздават, основани на самоуправление и етична саморегулация;
• за утвърждаване и съблюдаване на правила, които да предотвратяват порочни практики, провокиращи огъня на недоверието, на който понастоящем се пече редовия магистрат.
• да се грижи фасадата на храма да вдъхва уважение и доверие както сред тези, чиито нужди ги водят там, така и сред всички останали – наложителна е адекватна реакция да се намеси всеки път, когато хулиган хвърли камък срещу храма – обругае личността на съдия, оплюе съдебен акт, заклеймява съдебната система, пренебрегва задължението за своевременно гарантирано индексиране на възнаграждението).

Всичко това ми дава повод да считам, че готовността ми да стана част от ВСС не произтича от болезнена амбициозност да бъда началник. За съжаление опитът ми досега показа, че споделена идея за реорганизация на работния процес с ангажираните да управляват системата не е достатъчна. Качеството член на ВСС ми осигурява възможност да съсредоточа усилията си и да ползвам ресурси да допринеса за възраждане авторитета на съдийската професия, за което неотклонно съм работил и досега. Решен съм да се ангажирам пряко с реализацията на всяка добра идея и да докажа, че удовлетворение за добре свършена работа е постижимо за всеки български съдия.

Освен с бездействието си по редица въпроси, членове на колективния орган ВСС, пренебрегвайки безусловно дължимия висок стандарт на обноски, накърняват авторитета и на всеки действащ съдия. Смея да заявя, че това не е само моя констатация. Вярвам, че въз основа познанията ми за медиаторските похвати при осигуряване на конструктивен диалог и натрупан опит за преодоляване на емоционално обусловени пречки пред комуникацията, ще допринеса за преодоляване и на тези проблеми.

По време на срещите чух и че съм голям оптимист. Усетих съмнение, че макар и полезни тезите ми няма да намерят подкрепа в следващия ВСС. Уважаеми колеги, дълбоко вярвам, че всичко, което бъде разпознато като добро и полезно от огромното мнозинство ценностно мотивирани съдии, пряко ангажира ВСС. Желая да вляза в този орган с конкретните си идеи, а получавайки Вашата подкрепа няма да бъда сам.

Зная, че ме чака много работа, но това не ме плаши. Понеже целият ми професионален път е преминал в свръхнатоварените съдилища като успоредно със служебните си задължения съм работил и за повишаване правосъзнанието сред широката общественост смятам, че ще мога да я понеса.

Давам си сметка, че ще бъде трудно, но вярвам, че залогът – да бъда полезен на съдийската общност сега, а след 5 години да се върна към съдийската професия и да работя при нормални условия, оправдава усилията.

Всеки ден правим избор и решаваме чужди съдби. Предстои да направим значим за нас самите избор. Ние не избираме началници, а път, който да ни доведе до професионално удовлетворение – дали ще се задоволим с произведена продукция за единица време или ще наложим повече хуманизъм както в отношенията в системата, така и при осъществяване на правораздавателната ни дейност. Вярвам, че очовеченият образ на съдията, предпоставящ и адекватно внимание към търсещите правосъдие, ще възроди достойнството на професията. Нека се гордеем с направения избор.