Сравнение на вариантите за отчитане натовареността на съда

Дебатът в СК при ВСС на тема „Система за измерване натовареността в съдилищата“, преразказан в електронното издание Де факто, разкрива сериозни проблеми. Един от тях е практически липсващата комуникация между органът, призван да осигури нормални условия за работа и редовите съдии, осъществяващи жадуваното правосъдие. Въпреки обещаваната чуваемост в рамките на предизборната кампания, членовете на СК при ВСС доказват, че чуват само себе си.

Въпросът с натовареността е от изключителна важност както за съдийското съсловие, така и за търсещите правосъдие. Това налага и дебатът да излезе от комуникационните канали на съдебната власт. Всяко мнение по въпроса е добре дошло като използвам случая да споделя своето (пълен текст на изпратеното становище до ВСС  – СИНС-становище подход за измерване.).

 

Задачи

Средство за разрешаване на проблема

Времеви критерий (използван от СИНС)

Математически модел                 (предложен от с-я Колчев)

Статистически подход (предложен от Кр. Шекерджиев)

1.      Планиране на ресурси Идентифицираните проблеми с достоверността на оценката са резултат на използвания подход при анкетирането. Всяко планиране се основава на прогноза, на каквато разчитат и алтернативните подходи

Отчитането на реално влаганото време от всички съдии, разглеждащи типово определени дела обаче позволява корекция на първоначалните данни, а използваният обективен критерий –времето, отнесено към множество съпоставими случаи, е в състояние да осигури меродавност.

Предлага се изграждане на норма на основата на предположение, аналогично на действащата понастоящем и критикувана от предложителите СИНС.

Системите предполагат консолидирано мнение за относителна тежест на типово определени дела. Практиката показва, че в рамките на отделен съд това е възможно, но през 2012 г. бе констатирана непостожимост в национален мащаб.

Няма съмнение, че нормата може да бъде наложена, но игнорирайки фактора необходимо време по необходимост следва да се основе изцяло на субективна преценка.

2.      Отчитане на реалната натовареност на съдията При интегриране с деловодната система ще позволи непосредствено отчитане на вложеното време по всички процесуални действия, извършени по всяко дело. Отчита част от възможните отклонения в развитието на типичното видово определено дело. Не предлага решение на идентифицирания понастоящем проблем за остойностяване на коефициентите. Не позволява отчитане на реално свършената работа.

В този смисъл не предлага решение на идентифицирания и от предложителя проблем със СИНС в актуалния й вариант.

 

3.      Отчитане на вложения допълнителен ресурс Факторът време позволява планиране и управление в натоварването и на секретар, деловодител, съдебен помощник.

Наложително е да да бъде извършено предлаганото, но не неосъществено изследване времеемконстта на осъществяваните от специализираната администрация дейности, съпътстващи правораздавателната.

Не предлага решение на тази задача.

Разнородните задачи поставяни на съдебните помощници по места поставя под въпрос и меродавността на евентуално осреднените норми ресурса със значим потенциал при оптимизиране на дейността на системата – съдебния помощник.

Критерият решени дела изключва възможността за оценка на този необходим ресурс.

Предлаганият за обективен подход почива изцяло на количествени критерии и не позволява качествен анализ, съответно оптимизиране на организацията.

4.      Необходими ресурси за управление на системата Адекватно разработената информационна среда изключва нуждата от пряк ангажимент на съдия или съдебен служител към функционирането на системата.

Непосредствено отчитаното влагано  влагано време при решаване на идентични въпроси по типово определени дела обезпечава обективност на нормата и адекватна основа за вземане на управленски решения.

Предполага непосредствен ангажимент на съдия, който да остойностява приложимия коефициент за всяко дело. Необходимостта от остойностяване в предвидения диапазон, доколкото предполага това да се прави от различни хора препятства възможността за реално сравняване Не предвижда така нужда предвид игнориране значението на реалната натовареност
5.      Равномерно натоварване Критерий е необходимият ресурс за изпълнение на работата, което гарантира обективност на данните – меродавна е не бройката, а спецификата на конкретното дело.

Изграждането на функционална връзка между СИНС, деловодна система и система за случайно разпределение би позволило представа за натовареността в реално време

Не отчита реалната натовареност, а почива на предположение.

По същество предпоставя констатирания и за СИНС в актуалния й вариант проблем със субективната интерпретация, съответно неточно или непълно отразяване на настъпили промени.

Не предлага решение, а разчита на предположение за изравняване в рамките на период от 1 година.

Макар и изравняването да е хипотетично възможно липсва обективна гаранция, че няма да се случи съсредоточаване на сложни дела при един и на леки дела при друг.

6.      Мониторинг на системата Заложена функционалност в интегрираната система би позволила връзка между различни контролни показатели и да преодолее констатираните понастоящем недостатъци – необясними показатели за натовареност с оглед регистрираното постъпление.
7.      Оптимизиране на системата Автоматично отчитаната информация за реално влаганото време при адекватно зададен критерий може да идентифицира и сигнализира разминаване между прогнозата и реалния резултат както за системата като цяло, така и на ниво отделни съдилища. Предполага ангажиране на кадрови ресурс за преценка необходимостта от коригиране на показателите, а игнорирайки безусловно нужния ресурс – времето,
8.      Мониторинг за ефикасност на процедурите или организацията Отчитането на необходимото време за съществени процесуални действия позволява идентифициране на добри практики или срещани проблеми. Обобщената представа за отделното дело не позволява съпоставяне на индивидуалните практики по администриране на делата. Не предлага решение.
9.      Информативен потенциал Актуалната информация за непосредствено висящите задачи пред съдията позволява и представа за обективно възможния срок да изпълни възложената му работа с произтичащата от това разумно обоснована предвидимост за момента на изпълнението. Игнорирайки реално необходимото време и множеството практически не подлежащи на оценка допълнителни дейности по различните дела не позволява реална представа за разумно обоснования момент Не обезпечава представа за разумно обоснования момент за изпълнение на възложената работа.СИНС-становище подход за измерване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *