Съдебна карта
Споделям тезата, че всяка структурна реформа, в това число и промяната на съдебната карта, се нуждае от концептуална обосновка и предварителна оценка за очаквания ефект, както и че проблемът не е само вътрешен за съдебната система. Убеден съм, че доброто управленско решение почива на готовността да бъдат чути изказаните притеснения и споделени очаквания, а убедителността на взетото решение почива на осмислянето му през всички възможни гледни точки. Ако от статистическа гледна точка броят на населението на определена територия предопределя в известна степен и броя на постъпващите дела, тази информация сама по себе си не е достатъчна, за да обоснове закриване на съдилища. Намирам за наложително в тази насока да бъдат зачетени реалните потребности на местната общност.
Важно е да бъдат отчетени проблемите, неизбежно съпътстващи работа в съдилища с малък брой съдии. Такъв например е липсващата специализация, изискващо допълнителен ангажимент за подготовка по обширна юридическа материя и то в условията на постоянно усложняващи се отношения. Ангажиментът за функциониращ съд прави незаменим единствения съдия (според щата или пък поради временно отсъствие на колеги). За разлика от големия град, където съдията може да излезе от тази си роля, съдия в малък град и особено ако живее там, бива натоварен да я олицетворява постоянно и навсякъде. Допускам, че това да е и цената на повишеното доверие на общността към съда, каквото отчита социологическото проучване на тема “Ролята на районните съдилища в живота на местните общности”.
Подкрепям споделеното от колега опасение, че при запазена териториално ограничена компетентност окрупняването на съдилищата не е в състояние да разтовари свръхнатоварените съдилища. Бе повдигнат и въпроса за ресурното обезпечаване на работното място при очерталия се като обичаен проблем със сградния фонд по места. Свободният ресурс на “малък съд” би могло да бъде усвоен чрез насочване към него на образувани електронни дела, подлежащи на разглеждане в закрито заседание. Подобно решение се споделя и от колеги, отзовали се на поканата ми среща в процеса на подготовка на тази концепция.
Допълнителна възможност за осмисляне на ролята на т.нар. “малки съдилища” намирам във възможните затруднения за реализация на планираната задължителна медиация. Смятам, че припозната от съдията в малък съд възможност да съдейства на страните за разрешаване на техен спор или конфликт чрез този алтернативен способ осигурява необходимата в случая подкрепа за страните. Логично е да се очаква, че регулираните при тези условия отношения обезпечават разпознаването на съда като място за разрешаване на проблеми. Мотивацията на съдията да помага на хората да разрешат своя проблем е гаранция за успех на начинанието. Предизвикателство се явява единствено невъзможността съдията медиатор да разгледа по същество непрекратения спор. Смятам обаче, че решението е и следва да бъде аналогично на даден отвод.
Намирам за удачно също така добрите практики на взаимодействие между съда, общността и местните органи на изпълнителната власт да бъдат идентифицирани и разпространени сред общностите, потенциално “застрашени” от планирана промяна (данни за каквито са отразени и в споменатото проучване, а бяха споделени и от колеги извън обследваните съдилища), ВСС следва да организира структуриран дебат и да осигури приключването му в разумно обосновани времеви рамки. Възможността за участие и аргументираното решение през призмата на идентифицирани проблеми, освен че обезпечава всестранно изследване на позитивите и негативите от конкретно предприето решение, гарантира възможност за търсене на оптимално решение за неизбежните затруднения, произтичащи от необходимата промяна. Вярвам, че прилагането на такъв подход би предпоставило възприемане на решението дори и то да е неблагоприятно за заинтересованите.
Не виждам пречка извън хипотезата на закриване на съдилища, съответно промяна в границите на утвърдените понастоящем съдебни райони, да бъде прецезирана структура на управление на органите на съдебната власт с оглед централизиране на дейности, неизискващи ежедневно физическо присъствие. В тази насока подкрепям споделената идея за централизиране на дейността по защита на данните.