Независимост
Индивидуална независимост
Вярвам, че независимостта е преди всичко въпрос на себеусещане. То е безусловна предпоставка, но само по себе си не е достатъчно. Интересът на правосъдието налага независимостта на съдията да бъде безусловно зачитана в рамките на съдебната система и ревниво отстоявана срещу въздействие от външни за системата фактори.
Присъщите на всяко управление властови функции предпоставят възможност индивидуалната независимост да бъде засегната от страна на управляващите съдебната система както в рамките на съда, така и на прокуратурата и на следствието. Контролната функция на ИВСС също създава предпоставки за нерегламентирано въздействие върху магистрата. Смятам, че проблемът може да бъде преодолян с осмисляне на отношенията между управляващите и редовите магистрати и съсловните организации и промяна в комуникацията. Наложително е утвърждаване на критиката към конкретни управленски решения като безусловно необходим коректив на властовите функции. В противовес на тази гаранция е наскоро оповестената практика, довела дисциплинарни производства срещу съдия без адекватен отговор на отправяни критики. Така се създава впечатление, че употребата на власт е провокирана от изразено критично мнение, което смятам за категорично недопустимо. Ангажиментът на кадровия орган да зачете критичното мнение на редови магистрат произтича и от решението на ЕСПЧ по делото “Мирослава Тодорова срещу България”. От тази гледна точка освен, че органът дължи да осигури обективност на дисциплинарното производство, следва и да гарантира, че решението е резултат на последователната му политика. Предложение за преодоляване на очертаната и порочна според мен практика ще бъде представено в частта “Дисциплинарно производство”.
Освен, че кадровият орган дължи гаранции в рамките на възложено му по закон производство, смятам за наложително да се ангажира непосредствено и своевременно с всеки отправен до него сигнал за нерегламентирано въздействие. Както игнорирането на възприет от магистрат проблем, така и препращането му за разрешаване от прекия или висшестоящ административен ръководител компрометира институционално утвърдената гаранция за индивидуална независимост.
Важно е също така участието на съдията в производство, предназначено да ангажира дисциплинарната му отговорност, да е предпоставено от достигнат извод за наличие на достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение. Тази проверка следва да осигури защита срещу злоупотреба с правото на сигнал. Практиката на ИВСС да изисква становище в рамките на предварителна проверка и откликването от страна на ръководството на съда ангажира вниманието и времето на магистрата. Освен, че при вероятна неоснователност на сигнала участието на съдията е безпредметно, практиката показва, че инициирането на различни процедури без потенциал да осигурят зачетен от правото интерес или очерняне на съдията е възприета тактика за натиск върху съда.
Специфичен проблем, относим към засягане на индивидуалната независимост, се явява и словестната агресия в рамките на съдебното производство. С въвеждането на чл. 100а ГПК, аналогично на възприетия от Европейският съд по правата на човека подход за предотвратяване на злоупотребата с право на изразяване в рамките на съдебно производство, доведе до частичното му преодоляване на проблема. Нормата обаче не третира въпроса със злоупотребата с процесуални права. Аз съм сред съдиите, търсещи институционален отговор на този проблем. Смятам, че трайното му разрешаване предпоставя професионален дебат като СК на ВСС следва да идентифицира и обобщава проблемите и координира дискусиите за намиране на работещи решения. При достигнат извод, че това не е възможно в рамките на действащото законодателство – да комуникира проблема с министъра на правосъдието и да настоява за законодателна промяна. В тази връзка сезирах ВСС с практика на участници в съдебни производства, довела до масови отводи, обосновани с невъзможност на съдии да се противопоставят на злоупотреба с процесуални права. Става дума за иницииране на множество производства с нередовни процесуални действия и без реална полза за страната, но ангажиращо значителни ресурси – време и усилия за съдията. Въпреки огласената готовност за ангажиране с такива проблеми от страна на ВСС, такава не последва. Сигналът бе препратен по компетентност на адвокатската колегия и то въпреки изрично описаната в сигнала неефективност на този механизъм. От това обаче последваха нови искания за отвеждането ми в последващо производство, аргументирани с злонамерено опетняване доброто име на посочените в сигнала адвокати. Убеден съм, че ВСС може и дължи да инициира обсъждането на проблема с Висшия адвокатски съвет с оглед структуриране на специфична процедура за разглеждане на сигнал, изпратен от съд.
Смятам, че авторитетът на институцията съд сам по себе си е гаранция за независимост. Затова и ВСС, съответно отделната негова колегия дължат да реагират своевременно, когато в публичното пространство е разпространена информация, компрометираща конкретния магистрат или член на ВСС. Наложителна е своевременна и пълна проверка на твърдяните факти. Намирам за недопустимо член на ВСС в това си качество да изразява лично мнение и да дава емоционално подплатена оценка на съдебен акт, на каквото станахме свидетели в рамките на мандата на настоящия състав на СК на ВСС. Още по-проблемно е, че СК на ВСС не разпозна този проблем и не осигури адекватна защита на авторитета на съдебната институция и професионалното достойнство на съдиите. Противопоставих се на такава практика с публикация, огласена чрез социалните медии. Смятам за полезно при огласено в публичното пространство компрометиращо мнение за отделен магистрат или член на ВСС обществото да бъде информирано за правилата, при които системата дължи да осигури установяване на истината. Намирам за наложително да бъде огласен и резултатът от проверката. Огласяването, че установените данни са дали основание да бъде търсена отговорност от магистрата или члена на ВСС е показателно, че системата разполага със ресурс да се самоконтролира и утвърждава разбирането, че никой не стои над закона. Още по-наложително е адекватно огласяване на резултата, когато огласеното не отговаря на истината. Намирам за значимо и съдържанието на изявлението – презумпцията за невиновност не е достатъчна. Наложителна е посочване, че твърдяните факти не са установени въпреки надлежното изследване на твърденията (с очертаване на приложената процедура) или несъстоятелност на огласеното мнение. Непредубеденият наблюдател на изнесения в публичното пространство конфликт следва да е в състояние да формира информирано мнение, игнорирайки неадекватната оценка на проблема от емоционално обвързан с резултата участник в социалния дебат. Смятам, че само такъв институционален подход е в състояние да опровергае невярно тиражирана информация и в крайна сметка да утвърди авторитета на съдебната система като цяло.
Индивидуалната независимост бива застрашена както при отявлено въздействие, така и при възникнал в рамките на упражняване на дейността въпрос, предпоставящ неблагоприятни последици за съдията. Пример в тази насока са случаите на отвод, обосновани с особени отношения включително в контекста на конфликт на интереси. Понеже въпросът засяга дължимата от магистрата гаранция за безпристрастност, приемам, че не опира до вътрешно усещане у съдията, а засяга интересите на правосъдието. Според мен пълноценното упражняване на функцията може и следва да бъде обезпечено чрез подкрепа на съдията при преодоляване на явило се съмнение за наличие на конфликт на интереси в гранични хипотези. Затова намирам за удачна регламентираната процедура в чл. 19 ал. 2 от ЗПУКИ, понастоящем отменен, каквато следва да бъде регламентирана от ВСС. Дадените казуистични разрешения следва да бъдат огласявани съответно като такива, сочещи на конфликт на интереси и обстоятелства, които не обосновават подобен риск.
Като друг източник на заплаха за индивидуалната независимост виждам трайното състояние на дефицит на ресурси за изпълнение на възложените функции в нормативно предписан срок, което застрашава здравето на съдията. Макар и периодично да отчитано от кадровия орган, в тази насока не са предприети адекватни мерки. Усещането, че не можем да се справим с възложена работа в предписаните срокове само по себе си провокира стрес. Стрес произтича пряко и от естеството на правораздавателната дейност. Конфликтът между необходимостта да изпълни професионалните си задължения със значими и непрехвърлими социални ангажименти за съдията (към деца и близки например), а дори и неговото здраве, компрометира независимостта му. Затова и продължавам да настоявам да бъдат предприети мерки за предотвратяване, съответно ограничаване вредното въздействие на работата върху здравето на магистрата като смятам за напълно приложими следните идентифицирани от експерти мерки:
- Базирана на експертни данни и постоянен експертен мониторинг реорганизация на трудово-професионалната дейност и на системата за управление и развитие на човешкия капитал (например, в областта на разпределението и обема на възлаганите задачи, овластяването при вземане на организационно- административни решения, изграждането на системи за професионална подкрепа, менторски програми, кариерно развитие и супервизия).
- Подобряване на системите за осигуряване на здравно- психологическа, административна, социална и публична подкрепа на представителите на професионалната общност на съдиите.
- Създаването на система от условия и стимули (в т.ч. специализирани застрахователни програми) за ангажиране на съдиите в България в програмите за превенция и профилактика на стреса и осигуряване на качеството на живота на индивидуално, ведомствено и професионалнообщностно ниво в съответствие с EU framework directive, Art. 152 – Treaty of Amsterdam.
- Изграждане на постоянна работна група за разработване и управление на Национална програма за превенция и профилактика на трудово-професионалния стрес на съдиите с участието на отговорните институции и съсловните организации.
Смятам тези мерките са относими и към прокурори, и следователи. За реализация на тези мерки ВСС следва да се ангажира пряко с оглед правомощието му да обезпечи здравословни и достойни условия на труд и да осигури необходимите организация и ресурси.
Намирам, че проявена проактивност от съответната колегия на ВСС при установяване проблемите на всеки орган на съдебната власт и поемането на непосредствен ангажимент за тяхното разрешаване са реална гаранция за оптимизиране на управлението на системата. Възможен подход в тази насока е присъствие на представител на колегията на общите събрания на органите на окръжно и апелативно ниво и на Върховния касационен съд и представяне на вниманието на колегията доклад за споделените проблеми в съответния орган. На тази основа следва да бъдат предприети и конкретни действия, като в случай, че след обстоен анализ СК стигне до извод, че органът е ресурсно обезпечен, да бъде предписано приложимо решение. Неспособността административният ръководител да го разпознае предполага адекватна подкрепа.
Понеже индивидуалната независимост е въпрос на себеусещане, а зачитането й е функция от професионалния образа на съдията, намирам за засягащо тази ценност и дадена оценка при институционален контрол посредством изрази като “буди недоумение”, “превратно” и т.н. или касаещи професионалната подготовка на съдията докладчик по проверяваното дело (“некомпетентно”, “незнание” и т.н.). Освен, че не допринасят за разрешаване на правния спор (каквато е задачата на институционалния контрол), рефлектират негативно върху професионалния облик на проверявания съдия, без обаче да предпоставя възможност за осмисляне и преодоляване на евентуално съществуващи слабости. Смятам, че само стриктното съблюдаване на ангажимента за въздържане от изразяване на емоции, израз на каквито е дадена оценка, относима към работата на съдията (а не за съответствието на достигнатите изводи с приложимите в случая правила) обезпечава утвърждаване авторитета на съдебната институция в рамките на институционалния контрол. Приемам персоналния авторитет като гаранция за индивидуалната независимост, чието отстояване виждам и посредством модела на колегиалната подкрепа, който ще развия по-нататък. Вярвам, че идентифицирането на този проблем и адекватното му представяне е достатъчно средство, за да бъдат предотвратени такива практики. Смятам обаче, че СК на ВСС дължи да изгради механизъм както за отправяне на обратна връзка, така и за корективно въздействие в случай, че колегиалната подкрепа не даде резултат.
Убеден съм, че отговорното управление следва да държи сметка и за ефекта от собствените си действия. Стана дума, че както всяка власт, така и делегираната на ВСС, респективно на колегиите му, се нуждае от коректив. Ако критичната обратна връзка предполага разпознат от действащите магистрати проблем (поетата инициатива сама по себе си е проблем, доколкото ги отклонява от присъщата им дейност), намирам за полезно утвърждаването на система за вътрешна отчетност. Вярвам, че изграден механизъм за 1) своевременно получаване на обратна връзка от страна на магистратите, 2) задълбочения й анализ, 3) предприемане на адекватни действия за преодоляване на евентуални пропуски и 4) отчитане на извършеното ще допринесе за усъвършенствуване на управленските практики и в крайна сметка до утвърждаване доверието към ВСС и съответната му колегия както сред магистратите, така и пред обществото. Подобен подход ще допринесе за утвърждаване и на съдийското самоуправление.
Извън отношенията по вертикала смятам за наложително утвърждаване и на модел на колегиална подкрепа. Независимостта е гаранция, че ще разрешим спорна ситуация без външно давление. От нас се очаква да сторим това авторитетно и не според собствените си разбирания, а съобразно утвърдени правила и добри практики. Предвид очаквания стремеж към съвършенство логично е утвърдено разбирането всеки съдия сам решава как да изпълнява функциите си. Самостоятелността несъмнено е важна за упражняване на съдийската професия, но, според мен, тя провокира и самоизолация. Липсващата своевременна и обективна обратна връзка пък води до капсулация и вместо независими попадаме в капана на разбирането “аз си знам и сам решавам” с произтичаща от това опасност за формиране на проблемни практики (например неоснователни отводи). Отстъплението от добрата практика, особено когато е трайно състояние засяга професионалния ни престиж и ни прави уязвими.
От друга страна бидейки свидетели на практика, несъответстваща на нашите виждания за дължимо изпълнение на длъжността нормално е да формираме негативно отношение към колегата. Разбирането, че всеки сам трябва да си решава проблемите ни дистанцира от проблемната ситуация и понеже отговорността да обезпечи правилното функциониране на органа лежи върху административния ръководител, разтоварваме се от възмущението си, споделяйки го с друг колега. Понеже колегата не следва нашите разбирания, а проблемът си е негов или на ръководството, дистанцираме се като се задоволяваме да останем недоволстващи свидетели на случващото се. Смятам обаче, че това ни прави съпричастни към задълбочаването на проблема с произтичащото от негативно въздействие както върху авторитета на институцията, така и по отношение на микроклимата в съда.
В обобщение убеден съм, че индивидуалната ни независимост ще бъде гарантирана в пълнота, ако възприемем споделена от колега критична обратна връзка като необходим коректив на собственото ни разбиране за начина на изпълнение на съдийската функция. Колкото по-рано стане това, толкова по-вероятно е да бъдем спасени от водовъртежа на негативно подплатената концепция аз си знам и аз решавам.
Институционална независимост
Институционалната независимост ангажира ВСС в пленарния му състав да я отстоява в отношенията си с останалите носители на държавна власт като изисква от изпълнителната и законодателната безпрекословно зачитане авторитета на съдебната власт и адекватното й ресурсно обезпечаване. Това предполага всяка законодателна инициатива, обуславяща допълнителен ангажимент за съдебната власт, да бъде предварително ресурсно обезпечена.
От друга страна доказалият се в практиката дефицит, произтичащ от проблемно законодателно решение или недостатъчна обезпеченост извън контрола на ВСС съответно на неговите колегии, пряко ангажира законодателя да поеме отговорност за невъзможността съдебната система да гарантира съблюдаване на обещания от законодателя срок. Ангажиментът на ВСС да отстоява независимостта на съдебната власт задължава колективния орган да обоснове нуждите и упорито да изисква необходимото съдействие за тяхното посрещане.