Правосъдие в услуга на обществото
Справедливостта ще възтържествува, когато спорещите са подкрепени да идентифицират, осмислят своите потребности и изберат приложимото решение, а едва когато това е невъзможно – да бъде наложено обещаното от правилата ограничено разрешение.
Безрезервно споделям тезата, че усещането за справедливост предпоставя ефективни средства за защита при накърнен интерес. Не подлагам на съмнение, че достъпът до съд е безусловна гаранция в тази насока. Непосредствено се убедих обаче, че съдът следва да се утвърди като крайно средство за защита. В тази насока алтернативните способи за разрешаване на спор разбирам преди всичко като адекватна подкрепа на страните да променят перспективата – от противопоставяне на бойното поле в съдебна зала с неизбежните от това рани и неудовлетворение, към идентифициране на конкретни потребности за всяка от тях и оценка на реални възможности да бъдат посрещнати. Възможността да бъдем чути и зачетени открива пространство да осъзнаем потребностите и на насрещната в спора страна. Зачетената ни потребност и осигурена възможност за допринесем за отстраняване на негативните последици от собственото ни поведение вместо да бъдем наказани, е предпоставка за осъзнато поемане на отговорност. Затова и тези процедури осигуряват непостижима за съдебния процес възможност и двете спорещи страни да бъдат удовлетворени от резултата чрез посрещане на реални и актуални техни потребности. Това логично води до намаляване на противоборството и в крайна сметка осигурява съсредоточаване вниманието на съдиите върху спорове, които участниците в тях не могат сами да разрешат включително и в рамките на развила се алтернативна процедура (когато такава е била приложима).
Алтернативни способи за разрешаване на правни спорове и съда
Ролята на съда
Извършеното престъпление от общ характер ангажира държавата да осигури защита. Исковата молба или частната тъжба са зов за помощ. Ако лекарят се грижи за физическото и психическото ни здраве, юристите сме призвани да осигурим социалното здраве на човека. Подобно на общопрактикуващите лекари и адвокатите определят възприетото от тях като удачно за случая решение. Аналогично на специалистите в болницата обаче ние съдиите сме ангажирани да преценим дали “операцията” е най-доброто решение за идентифицирания проблем. Законът ни овластява да сложим край на спора като наложим решение, но важно е да държим сметка дали това се налага. Законът обещава изход от ситуацията, който разбираемо е твърде ограничен откъм възможности, а резултатът е предпоставен от редица условности и допълнителни усилия за правоимащия. Затова смятам за важно, при наличието на необходимите предпоставки, да подкрепим страните да поемат контрол върху решението и на тази основа да постигнат удовлетворяване на актуалните си потребности. Напътствието към спогодба и съдействието на съдията за постигането й е вече утвърдена практика на направлявани преки преговори. Проблемът за страните обаче често е значително по-дълбок от очертаното в закона, поради което и придобиващо акцент в съдебния процес. Затова вярвам, че процедурата по медиация разкрива значителни предимства пред процедурата на спогодяване в съдебна зала. Затова си мисля, че опознаването в дълбочина на тези специфични подходи от мотивирани съдии, прокурори и следователи ще осигури възможност за разпознаване на подходящите случаи и предоставяне на адекватната подкрепа според спецификата на конфликта. Прякото ангажиране на магистрат – както съдия, така и прокурор, позволява утвърждаване на съдебната процедура, съответно наказателната репресия като гарантирано, но ефективно и ефикасно само като крайно средство за защита на накърнения интерес.
Същевременно намирам за вредно фаворизирането на алтернативните способи за разрешаване на спорове и препращане към такива на неподходяща случаи или по начин, създаващ впечатление за задължение за споразумяване. Понастоящем липсва мониторинг в тази насока, какъвто следва да бъде обезпечен и да бъде утвърдено ефективно средство за предотвратяване на порочни практики на препращане.
Обезпечаване на процедурите
На ниво Европейски парламент инициативата към Софийски районен съд да бъде изграден център по медиация е отчетено като добра практика при утвърждаване ефективно средство за защита на правата и законните интереси в алтернатива на съдебното производство. Идеята се възприема и от съдилищата на територията на гр. Варна, Бургас, Благоевград, Перник, Пазарджик. Неразпознатият потенциал на медиацията преди да бъде инициирано съдебното производство въпреки наличните предпоставки за успешното й протичане, по изложените вече съображения ангажира съда да препрати спора към конкретен орган и да гарантира качество на услугата. Допускам, че тази активност е причината настоящият състав на ВСС да разработи и утвърди концепция за въвеждане на задължителната медиация в съдилищата и да предприеме инициатива за опознаване на възстановителното правосъдие, която препоръчах в концепцията си през 2017 г. и приветствам постигнатото до момента. Възнамерявам да допринеса за пълноценното й внедряване.
Сътрудничеството между различните центрове позволява утвърждаване на добри практики, гарантиращи нужното ниво на тази нормативно регламентирана дейност и за свободно практикуващите медиатори. Формираният опит от действащите медиационни центрове към съдилищата дават възможност за приспособяване на доказали се вече практики към специфичните особености за местната общност. ВСС следва да обезпечи организационно и ресурсно този процес.
Законът понастоящем забранява на действащите съдии да бъдат и медиатори – чл. 4 ал. 2 от Закона за медиацията. Въвеждането й е възприето без мотиви. Тази забрана е оправдана единствено за възложеното на съдията дело. Извън очертаната хипотеза не почива на принципно обоснована концепция, Убеден съм, че ограничаването й до очертаната безспорна пречка може да осигури реален ресурс за въвеждане на задължителна медиация като реална алтернатива на съдебното производство. Адекватно обучените действащи съдии, припознали тази подкрепа за спорещите при разрешаване на спора по места, където липсват медиатори или наличните не се ползват от доверието на страните, например. Впечатлен съм от ентусиазма на колеги от т.нар. “малки съдилища” да поемат и такава роля, поради което смятам, че при обсъждане на темата за закриване на съдилища следва да бъде отчетена и тази необходимост.
Свидетели сме на трайно изразявано неудовлетворение от ефективността на защита на жертвите от престъпления. Показателно е, че следването на целите на наказанието не удовлетворява общественото очакване за сурово наказание. Разбирам как се чувства жертвата на престъпление, когато държавата не въздаде очакваното възмездие. Безусловно споделям обаче разбирането че болка не е в състояние да компенсира болка. Доказано е, че жестоките наказания провокират и жестоки престъпления. Затова и правораздаване, повлияно от очакване за сурово наказание, неадекватно на общоутвърдените цели за корективно въздействие върху извършителя, е недопустимо. Същевременно обаче смятам, че обективно провокираното усещане за дефицит на справедливост ангажира държавата да търси адекватно решение. Уверих се, че утвърденото в практиката на други държави възстановително правосъдие е в състояние да обезпечи усещането за справедливост у пострадалия, ангажирайки извършителя да си даде сметка какво е причинил и гарантирайки му възможност да поправи или компенсира последиците. Полезността на тази процедура за пълноценна подкрепа на жертвите от престъпление е утвърдена и с Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления (Директива 2012/29/ЕС). Като възможна, но не и безусловна алтернатива на корекционното въздействие посредством наказание, удовлетворението за пострадалия бива гарантирано. Смятам тази форма на алтернативно въздействие за подходяща във всички случаи на насилие, чийто интензитет не изисква ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Съзнавам, че така предложената промяна не се включва в компетенциите на ВСС, но съм убеден, че опознаването на очертания подход на въздействие и прилагане на прийоми, съответстващи включително и на действащите понастоящем процедури, е в състояние да повиши и удовлетворението у пострадалия от престъпление. Мотивиран от конкретно постигнати резултати от наша колега и в предходната си концепция предложих застъпване на такава политика. Приветствам разпознаването й от настоящия състав на ВСС. Смятам за полезно освен концептуалното осмисляне на възстановителното правосъдие, да бъде изследван ефектът от приложените практики и при родните ни условия. Предполагам, че това ще докаже приложимостта му и на родна почва и ще преодолее стереотипа, че не сме дорасли да поемем контрола над живота, засегнат от преживяно престъпление.
С цел оптимална реализация на концептуално утвърдена процедура наложително е пълноценно изследване на чуждестранния опит досежно ефективната му форма за приложение. Известни са ми затруднения при реализацията на възстановителното правосъдие след неадекватната нормативна регулация на този алтернативен подход за въздействие. Затова смятам, че подобни грешки биха били предотвратени, ако с въвеждането му бъдат ангажирани прилагащи го в практиката си магистрати и припознати от тях като полезни за дейността им български изследователи по темата. Устойчивостта на такава програма обаче е немислима без тясно специализирана администрация, която да обезпечи управлението й под контрола на ВСС. Смятам, че участието на мотивирани служители още във фазата на концептуално осмисляне и създаване на необходимата организация. Убеден съм, че осмислянето на подхода ще осигури устойчива реализация на утвърдени с Директива 2012/29/ЕС ценности дори и при последващо неудачно законодателно решение за реализацията им.
Повишаване на правосъзнанието
Убеден съм, че адекватната обществена оценка за работата на съдебната система предполага познаване на правилата за функциониране на правосъдието. Незнанието само по себе си провокира недоверие. Това ме амбицира да запознавам подрастващите с правилата, при които действа съда при разрешаване на граждански спорове и разглеждане на наказателни дела. Благодарение на дадена ми критична обратна връзка осъзнах, че познанието на децата как функционира съдебната институция е важно за нас, но не дава реална полза да техен актуален интерес. Затова и адаптирах методологията с акцент върху осмисляне на правилата чрез ценностите, които те отстояват и начините за отработване на емоционално натоварени ситуации. Убедих се обаче, че инцидентните мероприятия не са в състояние да осигурят траен ефект. Повишаване правосъзнанието в обществото изисква държавна политика и траен ангажимент на чувствителни към тази тема специалисти. Както е отчел и ВСС участието на мотивирани магистрати – съдии, прокурори и следователи, ще подпомогне възстановяване на общественото доверие към правораздавателната институция. Непосредственият ми опитът обаче показва, че ефектът от начинанието може да бъде значително увеличен при адекватна методологическа подкрепа, каквато понастоящем липсва. Смятам, че повишаването на правосъзнанието е непостижимо без трайни усилия, полагани системно и то през целия обучителен период при отчитане възрастовите специфики на децата.
Междуинституционално сътрудничество
Съавтор съм и на симулиран процес под наименование „Наказателният процес от А до …Я“, реализиран съвместно от Съюза на съдиите в България и Асоциацията на полицейските началници. Концепцията бе финансово подкрепена по програма МАТРА на Холандското правителство и реализиран през 2006 г. Осигурените средства обезпечиха в максимална степен наподобяване на реален случай като пострадалите и обвиняемите бяха представени от актьори при Театрално студио „Камбана“. Младши съдии, младши прокурори, адвокати, журналисти и курсанти в Академията на МВР отделиха от личното си време като споделиха знания и умения при разследване на тежко престъпление и оценка на извършеното от гледна точка на съдията и на страничния наблюдател. Необходимостта от ефективна комуникация и съвместно обсъждане при въвеждане на нови институти и на срещани в практиката проблеми на съвместни форуми между съдии и всички ангажирани да обезпечат усещането за правна сигурност в обществото, е идентифицирано като добра практика и в редица становища на КСЕС (така например пар. 45 от МНЕНИЕ № 12 (2009) НА КОНСУЛТАТИВНИЯ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СЪДИИ (KCEC/CCJE) И МНЕНИЕ №4 (2009) НА КОНСУЛТАТИВНИЯ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРОКУРОРИ (КСЕП/ССРЕ) НА ВНИМАНИЕТО НА КОМИСИЯТА НА МИНИСТРИТЕ КЪМ СЪВЕТА НА ЕВРОПА ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СЪДИИТЕ И ПРОКУРОРИТЕ и пар. 22 от Становище № 16 (2013) ОТНОСНО ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СЪДИИ И АДВОКАТИ. През 2014 г. и 2018 г. бяха реализирани нови симулирани процеси организирани съвместно от Асоциация на полицейските началници и Съюза на съдиите в България. Опитът ни показва, че и в български условия е напълно приложима оценената от КСЕС като ползотворна формула за усъвършенстване на правозащитната система чрез съвместно обсъждане на значими за практиката въпроси от всички участници в наказателното производство без да се засяга безспорно необходимата им самостоятелност при изпълнение на специфичните им функции. Участниците оценяват този модел като полезен за професионална комуникация между функционално обвързани, но институционално разграничени органи на държавната власт. Смятам, че въвеждането на такъв модел под егидата на ВСС и при сътрудничество между НИП, Академията на МВР и Центъра за обучение на адвокати “Кръстьо Цончев” дава възможност за осмисляне на нововъвеждани институти или противоречиви виждания по съществени за правоприлагането въпроси.