С какво се ангажирам?

Следвам убеждението, че оптималното решение на конкретен проблем предпоставя надлежното му идентифициране, начертан път за изход от нежеланата ситуация, предварителна оценка за практическата му приложимост и ясна представа за очаквания ефект. На тази основа представям своята гледна точка като смятам, че при търсене на оптимално решение  избраниците дължат да обсъдят всички идеи дори и техният автор да не участва в следващия състав на ВСС. Лично аз се ангажирам с това както и като член на ВСС да отстоявам защитените в рамките на кампанията идеи освен ако не бъда убеден в наличие на по-добър подход.  

Като член на колективния орган — ВСС възнамерявам да работя:

• за управление на системата, основано на разбиране, че подпомага и гарантира ценностно ориентирано упражняване на съдебната власт от нейните носители – редовите магистрати; 
• освен за публично, за прозрачно и предвидимо управление на съдебната система във всички негови аспекти и вътрешна отчетност;
• за управление на съдилищата, основано на лидерството и пряко произтичаща от него сила на авторитета и управленски потенциал при следване на принципа „председателят е пръв сред равни“;
• за оползотворяване възможностите на ИТ технологиите при изпълнение на рутинни дейности, обобщаване и систематизиране на съдебната практика.
• за адекватно планиране и своевременно ресурсно обезпечаване на съдилищата, гарантиращо на съдията възможност да отдаде необходимото внимание към всяко възложено му дело;
• за осигуряване на безопасни условия на труд;
• за утвърждаване на екипния подход при организация на работата;
• за ефективно и ефикасно участие на заинтересованите магистрати в процеса на вземане на решение, рефлектиращо върху професионалния им статус;
• за утвърждаване на съдийското самоуправление като средство за обезпечаване на ефективно и ефикасно функциониране на органите на съдебна власт и съдебната система като цяло;
• за провеждане на ценностно ориентиран дебат по значими за правосъдието въпроси при равнопоставено участие на социално активната част от гражданското общество и обществено ангажиралите се магистрати;
• за утвърждаване престижа на съдийската професия.

Смятам, че това може да бъде постигнато чрез:

• установяване на колегиални отношения, основани на споделен ангажимент за отстояване върховенството на правото и усъвършенстване на практиките за постигането му.
• утвърждаване на разбирането, че съдията се нуждае от необходимата информация и достатъчно време, за да я осмисли като отговорността за осигуряване на справедливо решение в разумен срок е споделена между редовия съдия, ръководството на съда и ВСС;
• установяване на постоянна и двустранна връзка между ВСС/СК на ВСС и действащите магистрати и съсловните организации;
• нов модел на колегиални отношения в това число възприемане на критичната обратна връзка:
  • към управляващите съдебната власт като необходима гаранция за усъвършенстване на управленските политики;
  • към колега, отклоняващ се от утвърдена добра практика (например необоснован отвод, използване на оценъчни съждения относими към личността на съдията, чийто акт е предмет на институционален контрол.
• изграждане на механизъм за постоянен мониторинг на условията за труд, анализ на рисковете и своевременно предприемане на необходимите мерки за превенция и профилактика на стреса и осигуряване на качеството на живота на индивидуално ниво, в рамките на съответния орган на съдебната власт, съответно в професионалната общност, като например:
  • утвърждаване на разбирането, че нормата за натовареност определя допустимото ангажиране на магистрата с изпълнение на служебните му задължения;
  • разработване на норма на натовареност, която да отчита реално извършената работа по делата;
  • гарантирана възможност за пълноценна почивка – междудневна, междуседмична и годишна почивка (както всеки човек, така и съдията, за да бъде дългосрочно полезен, се нуждае от периодично откъсване от работата);
  • своевременно признание за извършеното и подкрепа при срещани затруднения:
    • идентифициране на добри практики, своевременно и адекватно признание за техните автори;
    • утвърждаване на разбиране за атестацията като форма на подкрепа и нов подход за осъществяването му – всеобхватност – отчитане на всичко извършено през периода, оценено за значимо за издигане престижа на съдийската професия, непосредствена оценка, ефективно участие на атестирания, признание на постиженията, идентифициране на предизвикателствата пред атестирания и подкрепа за справяне с тях.
    • въвеждане на “неформална проверка” с цел своевременно идентифициране на затруднения и колегиална подкрепа за справяне с тях;
  • организация на работата, разтоварваща съдията от рутинни дейности и позволяваща му да съсредоточи вниманието си върху правораздавателната функция като например:
    • делегиране на специализираната администрация дейностите по съдействие при администриране на делата;
    • унифициране на организацията по връчване на съдебни книжа и намеса на съдия-докладчикът при изчерпване на регламентираните от закона способи за призоваване;
• оптимизиране на ЕИСС, която следва най-малко:
  • да осигури използване на генерираната в базата данни информация; 
  • да съдържа модул/и изчисление за дължимата държавна такса, при разпределение на отговорността за разноски, сметки за разпределение, разноски в изпълнителното производство;
  • да предотвратява грешки;
  • да осигурява намиране на съдебна практика по конкретен правен въпрос.
• кадрово развитие, основано на обективно проверими постижения и идентифицирани конкретни качества, оценени като полезни за заеманата длъжност;
• пряко ангажиране на администрацията на ВСС с всички дейности, необходими за осигуряване на битовите условия и съсредоточаване ангажиментите на председателите на съдилища върху организация на работата.

← Назад